Пролѣтно заденване
Случайно открихъ това мое стихотворение на откѫснатъ листъ срѣдъ стари архивни тетрадки. Да го сподѣля е най-добриятъ начинъ да го запазя. П. Т. Хиновъ
Ухае, ухае, ухае на миръ
зелената глъбь на гората
и синиятъ сводъ на смирената ширъ
мълви словеса непознати.
Зелената кръвь на полянитѣ руква
отъ майския дъждь прострѣлѣ̀ни
и въ сухия долъ начаса забълбукватъ
стотици уста намълчѐни.
Надъ хребета свѣтналъ отново заритѣ
пробуждатъ селцата прихлупени въ мракъ,
въ изстрадали ру̀сла се блъскатъ рѣкитѣ
и царственъ, денятъ възъ гърдитѣ
на старий Балканъ туря кракъ.
(Годината на написването е неясна, вѣроятно ок. 2000. Спазенъ е правописътъ на оригиналния рѫкописъ.)
