Отново в Чонги: есен е!
Сплъстените завеси тежко висят от източната страна на стаята. Детенцето вече е будно и неспокойно, бие, удря, натиска мама и татко с крачета и ръчички и току-виж заплакало. Ставам и отивам към прозореца, дърпам завесите и ме блъска река от светлина – въртоп от слънце полита през стъклата и залива Тошко и майка му.
Детенцето изведнъж се променя – протяга ръце към слънцето и смях залива стаята. Слънце и слънчев смях си говорят на непознатия език на щастието. В миг проумявам какво значи – „ако не станете като деца, няма да влезете в царството Божие“, и „царството Божие вътре във вас е“. Колко от нас, „зрелите“ люде, се сещаме да благодарим на Бога за всяко слънчево утро, за всеки ден, отново влял в нас светлината на едно ново начало, на един нов ден от живота с неизвестен край. Търсим щастието, забравили, че то е вътре в нас. Помня това чувство – събуждам се сутрин през ваканцията, а вън вече грее слънчев ден, и първото, което чувам, е гургулича песен – онази леко скучна и монотонна песен, в която има и нещо люлчино, и нещо делнично, ала и нещо незабравимо. Сега си давам сметка колко мила и нужна ми е тя тук, всред странно острите хълми и планини на Дзянси, гдето рядко чувам птича песен.
Ваканция е. Една година назад бях тук сам, сега съм с малкото си семейство. Далече от града сме, в самите поли на планината – тук въздухът е по-лек, по-корав и хладен. Дните обещават слънце и ясни небосклони. Около нас – гори от бананови дървета бадзяо, от мандаринови дръвчета, от стройни бамбуци и изкласили, шумолящи от вятъра треви. Вчера ходихме с децата на роднините ни на „планински поход“ — по една тънка, вита пътечка, през бамбукови горици. Намерихме диворасли мандарини и вкусихме — леко кисели и много приятни на вкус в жегата. Сетне пълзяхме нагоре по един оголен боров склон, покрит с разсечени клонки и изсъхнали борики. От върха се откри красотата на околните планини. Замрели в сънлив покой, те ни гледаха с безразличие и мъдрост.
Децата бяха много развълнувани от това обикновено пътешествие — явно изпълненият с уроци живот не им оставя пътечка до това стаено всред природата, простичко щастие. В града долу е както винаги пълно с шум, гърмежи на празнични пушкала и класическия за китайския град водовъртеж от клаксони и крясъци…
1 октомври 2012 г. Чонги, Дзянси, Китай
С нашите мили китайски роднини:
