Фошан в дъжда
І
Не вали, а росѝ
вече нощ подир нощ
вече ден подир ден…
мръсни влажни коси
спуща сводът студен —
нито дъжд, ни мъгла е,
а росѝ ли, росѝ
тоя фошански дъжд…
и приспива дъждът
всеки цвят и око,
като сълзи виси
от листата унили:
и е есен, и не е,
без мухи, без сено…
без пощада поглъща
всяка дреха и вещ
само мухъл ленива —
като паяк невидим
всяка същност обвива
с тая мрежа леплива…
месец вече без слънце
всяка вещ е червива
гние времето, гният
всяка мисъл и тяло
гние даже пръстта на
планината Сицяо,
всяка дишаща твар
уморена до смърт е
от мудния дъжд…
Виж, комарите само
еднозвучно тлъстеят
кръвожадно приветствай-
ки сезона дъждовен…
4 май 2013 г. Велика Събота,
ІІ
И пак вали, —
вали тъй сякаш нивга
тук слънце не е имало. Мъгли,
сънливо стелят се десетки левги,
и всичко плаче,
всичко го боли.
А нощем тишината се задавя
от толкоз много дъжд!
Небето стържат
преситени от дъжд цикади ядни
и жабите спихтиени развикват.
Смълчи се. Лейне пак. Отново спре.
Земята тегне потна, отмаляла.
Мъгла, ръмеж, лек дъжд, порой… покой,
и после се повтаря всичко пак —
два месеца не спира да вали.
И всичко плаче,
всичко го боли…
22 май 2013 г.
Фошан, пров. Гуандун, Китай
