Юрий Венелин за България и българите

Съдържание:

Юрий Ивановичъ Венелинъ / Библиография 24 / Старитѣ и сегашни българи 26 / За характера на народнитѣ пѣсни у балканскитѣ славяни 57 / За зараждането на новата българска литература 80 / Влахобългарски грамоти 90 / Критически изследвания за историята на българитѣ / Писмо до В. Е. Априловъ 107 / Бележки 129

Печатница Хр. Г. Дановъ – О.О.Д-во / Пловдивъ – №5/1938 г.

Откъс (цялата книга ще намерите по-долу):

«Неговото име е може би вече забравено въ собствената му родина, но въ паметьта на българския народъ то продължава да живѣе. Ония, които се интересуватъ отъ историята на нашето възраждане презъ пъраата половина на миналия вѣкъ, не могатъ да не се занимаятъ съ личностьта и трудоветѣ на тоя благороденъ русинъ, който съ такова въодушевение откри на европейския свѣтъ нашата родина, нашия езикъ, нашата история.

И наистина, какво се знаеше за България преди Венелинъ? Следъ падането подъ турцитѣ нашиятъ народъ бѣ забравенъ. Мнозина мислѣха, че отъ нѣкогашнитѣ българи не е останало и следа. Каква неясна представа сѫ имали европейцитѣ за жителитѣ на Балканския полуостровъ, показва обстоятелството, че дори презъ 1827 г. въ едно московско списание било писано, че всички балкански славяни сѫ изчезнали и тамъ вече не се чува славянска речь. Рускитѣ офицери, които дохождали въ България презъ време на руско-турскитѣ войни, смѣтали българитѣ за татари, които се стараятъ да говорятъ на разваленъ руски езикъ. Сѫщото мнение подържалъ и известниятъ руски историкъ и писатель Н. М. Карамзинъ. А осно-вательтъ на славянската филология, чехътъ Иос. Добровски, презъ 1814 г. смѣташе българския езикъ за сръбско наречие…»

https://petkohinov.com/knigi/Venelin_Izbrano_1938_web.pdf