И слугините стихове пишат…
Най-трогателните описания от втория том на «Сън в алени покои» са свързани с китайската поезия. Неслучайно един от изследователите на романа предполага, че самият роман е написан от Цао Сюецин, за да излее в него душата си именно като поет. Дори слугините пишат поезия. Ето няколко откъса за поетичното увлечение на Сянлин, отначало слугиня, после наложница в дома Сюе:* * *
Сега Сянлин взе да досажда на Дайю с молби да ѝ даде стихотворенията на Ду Фу и да умолява двете девойки:
— Дайте ми тема, нека се опитам да скалъпя нещо, като го завърша, ще ви го дам за поправка.
— Снощи луната беше в най-голямата си прелест — рече ѝ Дайю. — И на мен ми се прищя да нахвърлям нещо, ала не успях. Напиши сега ти едно стихотворение с рими на „хан“ от четиринайсетото чекмедженце. Ти сама си избери кои йероглифи ще използваш.
Като чу това, грейнала от радост Сянлин бързо се върна книгата в ръка, сетне напрегна мисълта си и написа два стиха. Не ѝ се разделяше с Ду Фу, затова прекъсна писането и прочете две стихотворения. Отказа и да яде, и да пие чай, въртеше се неспокойна.
* * *
— Мила госпожице, не ме разсейвайте! — примоли се Сянлин.
И тя отново се залови с писането на стихотворението. След това го даде първо на Баочай. Тя го прочете и се засмя:
— Не е добро, така не се пише поезия! Но ти не се срамувай, просто ѝ го дай, да видим какво ще каже като го прочете!
Като чу това, Сянлин веднага взе стихотворението си отиде да търси Дайю. Девойката го пое в ръце и ето какво прочете:
В небосклона виси месечината-фея
лед студен е черният купол;
тя лазурни сияния лее и лее,
долу сенките сбира накуп.
У поета събужда мечтания дивни,
настроения — с тихи лъчи.
ала скитника сам с безотрада опива —
той от нея отвръща очи.
— Мисълта е добра, но думите не са изискани — отбеляза Дайю. — Причината е една: прочетената от тебе поезия е малко и те е сковала. Затова изхвърли тая творба и напиши нова, само пиши по-смело, не се сковавай!
Сянлин я послуша и мълчаливо се върна у дома. Тоя път тя дори не влезе в стаята си, но седеше, вдадена в мисли, било под някое дърво край езерцето, било на някоя планинска скала, или клякаше и драскаше в праха. Всеки, който я видеше, ѝ се чудеше на ума. Като чуха какво прави Сянлин, Ли Уан, Баочай, Танчун и Баою стояха на планинския склон, гледаха я отдалеч и ѝ се смееха — тя ту бърчеше вежди, ту сдържано се усмихваше.
* * *
А душата на Сянлин бе цяла изпълнена с мечти за поезия. Когато падна нощта, тя поседя унесена край лампата. Чак след трета стража си легна да спи, ала лежа до пета стража с отворени очи и чак тогава сънят спусна пелена над взора ѝ.
Не след дълго небето избледня, Сюе Баочай се събуди и се заслуша: момичето все още спеше спокойно. Тогава тя си помисли: „Цяла нощ се въртя, не зная дали не е съчинила нещо? Сега е изнурена, по-добре да не я будя.“ Тъкмо си мислеше това, когато чу как Сянлин се засмя в съня си:
— Ето, вече е готово. Мигар и туй не е красиво?
От тая въздишка насъне на Баочай ѝ стана хем тъжно, хем смешно, и тя побърза да разбуди Сянлин:
— Я да чуя какво си съчинила? Това твое чистосърдечие навярно е трогнало някой безсмъртник, видели са невям, че ако не се научиш на поезия, ще се поболееш от мъка.
Като видя, че всички говорят за нея и се смеят, Сянлин ги пресрещна и им рече със смях:
— Я вижте, ако това стихотворение го бива, ще продължа да изучавам поезията; ако е негодно, ще убия в себе си всяко желание за писане на стихове!
И тя подаде на Дайю и другите написаното; те прочетоха следното:
Не от чисто сребро, ни от бистри води
бликна хладния блясък в прозора —
към прозрачната вис в тоя миг погледни
диск ясписов наднича отгоре.
Цветчетата сливови бледи бледнеят
и ухание вредом разпръсват,
Тънки вейки върбата провесва над кея
а по тях росни капки изсъхват.
Като го прочетоха, девойките се засмяха и рекоха:
— Това стихотворение е не само хубаво, то е и самородно, изящно и пълно с мисъл. Това именно е смисълът на поговорката: „От решителния човек се бои и най-трудното дело под небето.“ Затова непременно ще те приемем в нашето поетично общество.
––––––––––––––––––––––––––
© 2016 — Превод от китайски език, Петко Т. Хинов.
