Игра на война

Тоше: Тате, хайде да играем с войници, тези (бежавите) са твоите, тези (зелените) са на Тоше.
Аз: Добре.
Нареждам войниците, а Тошко разполага свой зелен войник върху обърната каросерия, извадена от камион. Аз слагам свой бежав войник с картечница – същия като на Тоше – върху сив автомобил и му казвам:
Аз: Нападам, сега ще убия твоя войник!
Тоше: Не, не, тате! Той е добър човек (he’s a good guy).
Аз блъскам колата и събарям Тошковия войник. Тоше маха уплашено с ръце.
Тоше: Не убивай войника!
Аз: Ами нали е война, те се убиват!
Тоше: Не, станем приятели! (No, make friends).
Едва сега разбирам идеята на Тоше за игра на войници: двете армии се срещат на бойното поле и… просто стават приятели.