Душа под снега (стихотворения от 2020 г.)
Душа под снега (стихотворения от 2020 г.) Петко Т. Хинов
Стихове от една необичайна годинаДУША ПОД СНЕГА
ПЕСЕН ПЪРВА
Виелице, завий, фучи, засипвай, света безумен в бяло погреби, косите на душата ми сиротна с надгробна нежност ослани! Като невяста, сведена без свяст над покосен любим, коси над мене, сестро, разпилей! И бавно ме затрупай във забрава и повече над мен не пей! О сняг, валѝ! Да спя… да спя жадувам, полегнал като облак в пустошта, где нивга не е крак човешки стъпвал, где е ненужна песента… и да не зная, че ще дойде пролет, за да остана в пълна самота, защото под снега не е неволя на тихата душа сиротността…
ПЕСЕН ВТОРА
Приятели, най-сетне заваля! Дъжд хладен керемидите облива, трепери есента омайно сива и ни врабец, ни врана – по полята… От неподкупни сбирана порои водата тъмна всичката боя отми от небесата и обля с унили багри земните усои. Не спирай, бурьо, лей се дъжд! Ела и размекни душите ни до киша – да спрем тоз бяг; да седнем… да подишаме… Приятели! Най-сетне заваля!
25 ноември 2019 г.
МИЛУВКА
Страхът болезнено разчупва на земните надежди мъртвата черупка, и изпод струпеите, от неволята изстъргани отново детската ни кожа се показва чувствителна и плаха… И пак милувката на Бога сещаме и допирът ни плаши и ни умилява.
20 март 2020 г.
