ЛЕВСКИ: Пред съда на неблагодарното потомство
Коментарите ми се отнасят изцяло до статията зад препратката най-отдолу. Те са обусловени от това доколко вярно мислите на режисьора М. Генчев са вярно предадени.
Почти винаги, когато се «превежда» историята на езика на съвременното мислене, «преводачът» експонира собствената си ценностна система, проектирайки миналото в нея. В случая режисьорът прави опит за точно такова проектиране на себе си и собствените културно-ценностни нагласи върху Левски. И понеже Левски е върховен образец на една изгубена нравствена система, прави се славен опит той да бъде «пресаден» като еталон и връх на една нова, изродена, народностно-обезличена «нравствена система» – тази на мутрите и новобогаташите. Пресаждането обаче е извършено с обидно-елементарна за мислещите българи псевдоинтелектуална подмяна именно на основни ценностни нагласи, които са все още живи. А може би това е тест за нравствена интелигентост? Тест, на който режисьорът се е провалил и се опитва да установи доколко провален е и българският народ. За щастие, гигантът Генчев все пак е обречен на самота в новия си псевдоинтелектуален лъжеолимп, където може да продължи да си витае като неразбран гений. Неговите твърдения обаче разкриват категоричната безпомощност на М. Генчев дори като абсурдист: проекциите му върху Левски са дотолкова нелепи, че всяко дете (от моето детство) би им се изсмяло и самият той би бил замерян от децата както навремето Спас Турчев – Петър Чернев – бе замерян от софийските деца при появата си след излъчване на «Капитан Петко войвода» по телевизията. Защото на Спас-Турчев-режисьор му се иска и Левски да е от неговия «бранш». Защото принизяването на една нравствена, всенародно обичана личност, е по-гибелно за един народ дори от бесилката. И защото ако Левски действително би надживял Освобождението, вероятно щеше да го сподели съдбата именно на друг безкористен поборник на човешките правдини – Капитан Петко войвода. Струва ми се, ако наистина имаше машина на времето, чрез която да нахлузим върху Генчев адекватни на мисленето му дрехи от ХІХ век, той би се побрал най-удобно в униформата именно на Варненския градоначалник Турчев. Тогава нямаше да има нужда от филм. Тогава неудобният Левски щеше да се озове или в Ичкале, или в някакъв български Диарбекир… И може би на негово място щеше да се появи някакъв «новопрочетен» Левски, с когото би трябвало най-интелигентно да заменим овехтелия и «митологизиран» апостол…
ЦИТАТ от М. ГЕНЧЕВ:
«Левски си е бил хайдутин, разбойник, обирджия. Рекетирал е чорбаджиите и собствениците на малък и среден бизнес, тоест отговаря на всичко, което бе характерно за мутрите през 90-те години. После става успешен бизнесмен, който управлява събраните по криминален начин средства, както и ивент мениджър, който организира различни антидържавни прояви. Ако кариерният му път не беше прекъснат фатално на бесилото, той вероятно щеше да отреже опашката си и от традиционна мутра да се превърне в добре облечен бизнесмен. Затова аз разглеждам псуването и разбойничеството като изконни патриотични актове, а псуващия Левски и мутрата Левски – като човек от народа, като един от нас», допълни Максим Генчев.
Послепис (13 февруари 2019 г.) – статията, откъдето е взет горният цитат, е била премахната от сайта “клети новини”. Оставям препратката като исторически (макар и изтрит) факт.
