По-малкото зло

Много често се успокояваме с мисълта, че «избираме по-малкото зло». Всъщност, «по-голямото зло» идва неизбежно след натрупани «по-малки злини». Избирайки «по-малкото зло» ние отваряме задна вратичка за всяко зло. Всеки компромис със злото му дава сили. Тази логика на «по-малкия» избор е достойна за одобрение само в случая, че избираме по-малкото (незаслужаващо вниманието на другите и неподхранващо тщеславието ни) добро. «Големите добрини» са скрити в малките добрини така, както в детето е скрит бъдещият мъж или жена. Понякога именно в избора на голямото зло е скрита възможност за голямо покаяние, а в избора на голямото добро — възможност за голямо падение. Това обяснява защо толкова често в историята хората, които започват обществената си кариера като «големи благодетели на човечеството» в края на краищата се оказват най-големите зверове в историята. В малките неща се явяват скритите качества, истинските лица на хората са в «дребните им» постъпки…