2016: Книжовни срещи между България и Китай
юни–август 2016
София, юни 2016 г.
В края на май 2016 г. с радост узнах, че Издателството за Образователна и Научна ЧуждоЕзична Литература (Foreign Language Teaching and Research Presss, FLTRP, ИОНЧЕЛ) при Пекинския университет за чужди езици е насочило вниманието си към нашето издателство «Изток-Запад» като бъдещ партньор за съвместно китайско-българско книгоиздаване, културно-литературен обмен и създаване на трайни професионални отношения. След няколкото години тясно сътрудничество с «Изток-Запад» и общите ни усилия да създадем в България път на китайската литература и книгите, свързани с Китай, това бе за мен вдъхновяваща нова стъпка.
В началото на юни се осъществи и първата ни среща с ръководството на издателство ИОНЧЕЛ. От китайска страна на срещата присъстваха директорът на ИОНЧЕЛ г-н Цай Дзиенфън (蔡剑峰), съпровождан от г-н Пън Дунлин (彭冬林) – управителен директор на отдел Чуждоезични издания, г-н Шао Лей (邵磊) – управител на международен отдел Авторски права, и г-жа Ан Югуан (安宇光) – заместник директор на отдел Чуждоезични издания, съпровождани от доц. Лин Уъншуан (林温霜), – китайски преводач на българска литература («Време разделно» от А. Дончев) и преподавател по български език в катедра Българистика на университета за чужди езици в Пекин. От българска страна присъстваха директорът на издателство «Изток-Запад» г-н Любен Козарев, Стоян Авджиев, редактор и завеждащ отдел «Авторски права» – и аз в качеството ми на преводач, редактор и консултант на «Изток-Запад» по изданията, свързани с Китай.
Срещата ни протече в топъл приятелски дух и още в началото установихме, че имаме сродни възгледи по почти всички направления в евентуалното ни бъдещо сътрудничество. С няколко думи г-н Цай представи своето издателство:
Основано е през 1979 г. от Университета за чужди езици и в момента е най-голямото издателство на чуждоезична и академична литература в Китай, като същевременно и заема трето място по оборот сред всички китайски издателства. В ИОНЧЕЛ работят над 1400 души. Първоначално са издавали литература по изучаване на езици, постепенно издателското им полезрение се разширява към академични и образователни книги, хуманитарни и социални науки, по-късно естествени науки, а днес то включва, освен всичко изброено дотук, популярна и художествена литература и дори детски книги. През последните години ИОНЧЕЛ е водещо и в областта на електронните публикации и предоставят цели видеокурсове в интернет за изучаването на чужди езици – с особено ударение върху преподаване на китайски език за чужденци. Разполагат с огромна издателска база и отдели в най-големите градове на цял Китай.
Най-същественото за нас обаче е тяхното желание за партниране с българско издателство, което е посветило особено внимание на китайската литература и култура. България за тях е страна с важно положение в Европа – именно оттук те биха искали да започнат градежа на културно-преводачески мост между Китай и източна и централна Европа. Нещо повече – желанието им е не само да се внася тук китайска литература в български превод, учебна, академична и художествена, – но и на равни начала те също да издават препоръчани от нас произведения на българската литература на китайски език. В Китай българските автори са почти непознати и издателското поприще там представлява за нас неразорана целина – а сътрудничеството, към което се стремим открива нови хоризонти за българската книга в световен план. Ето това е истинско предизвикателство!
В края на срещата ни получаваме покана за официално посещение на Пекин с три направления: а) задълбочаване на преговорите с издателство ИОНЧЕЛ с цел подписване на рамков договор за трайно сътрудничество; б) участие в 23-тия Международен панаир на книгата «Пекин 2016» и представяне на български книги в почетната секция на панаира, и в) участие в световния симпозиум на организацията за Подпомагане превода и изследването на китайската култура (CCTSS) под егидата на министерство на културата на Китайската народна република, Бюрото по информация, телевизия и радио и Съюза на писателите на Китай. Последното се осъществи под формата на осемдневен форум – Китайско-чуждоезичен преводаческо-издателски форум (21-29 август 2016 г). (За друга информация вж. )
Пекин, август 2016
В средата на август директорът на «Изток-Запад» г-н Любен Козарев и аз се приземихме благополучно на международното летище в Пекин. Времето бе няколко дни дъждовно, няколко дни слънчево, след дъждовете Пекин ни дари с най-лъчезарната си усмивка от цялата година – ведри есенни небосклони и мека, затихваща горещина.
Първите няколко дни са изпълнени със срещи – часове наред с нашите любезни домакини, сътрудниците на издателство ИОНЧЕЛ. Още в самото начало директорът на издателството сподели съвсем искрено, че е дълбоко впечатлен от първата ни среща в София. Сега отговорниците на различни отдели ни запознаха с уебсайтове, които предоставят учебни материали (вкл. Видео) на изучаващи китайски език чужденци, и четива, свързани с изучаването на китайски език. Предоставиха ни каталози с огромен брой издадени книги по отделни теми и направления: учебна литература (най-вече за изучаващите китайски език чужденци), академични и популярни четива по множество страни на китайската култура, история, литература; показаха ни главните редакции в многоетажния, огромен комплекс на ИОНЧЕЛ, както и най-новите си издания: учебници, речници, книги. Представих накратко страницата на издателството «Изток-Запад» и моите два сайта, свързани с представянето на китайската култура в България, и българската култура в Китай.
Чувствата ми от тази среща са изключително приятни не само заради финеса в поведението на нашите домакини от китайското издателство, но най-вече заради начина им на общуване и преговаряне: съсредоточената им яснота, говоренето по същество без никакво пилеене на думи – и строго, но и усмихнато, – и достигането на съглашения по ред основни въпроси без особено затруднение. За мен най-впечатляващо бе едновременното намиране на сродни решения по важни въпроси без никаква предварителна подготовка на темите – което показва духовно сродство, интелигентна непринуденост и неподправена културна съвместимост. С тези хора действително се работи вдъхновяващо и всяко предизвикателство пред нас придобива притегателната сила, че заедно можем да преодолеем всяко бъдещо препятствие.
В края на тридневните ни разговори вече имаме готов план за съвместни дейности и зряло решение на 26 август да подпишем съглашение за трайно сътрудничество. (За повече информация, вж. 蔡剑峰社长会见保加利亚东西方出版社社长及汉学家)
19 август, 2016
Вечерта на този ден бяхме поканени на вечеря с председателя на Обществото на китайските аленолози (изследователите на романа «Сън в алени покои») проф. Джан Циншан, главния секретар на Обществото на аленолозите и главен консултант по превода на «Сън в алени покои» (т.2-4) на български език, проф. Сун Уейкъ, председателя на Общество на аленолозите в Хонконг г-жица Джан Хуей и доц. Лин Уъншуан, която освен специалист по български език и литература се оказа и пламенен почитател на Цао Сюецин и великия му роман. Това беше една наистина незабравима вечер, която ми показа «на живо» колко жив е в умовете и сърцата на китайците «Сън в алени покои» – не мога да си представя подобен разговор за класически роман другаде по света, освен в Китай и може би Пекин. Няколко часа ние пътувахме мислено сред страниците на книгата, споделяхме чувства за любимите си герои, дори спорихме за техни качества, а в края на вечерята ни г-н Козарев справедливо нарече сладкодумния проф. Джан – китайски Никола Георгиев. Човек с нестихващ ентусиазъм за «Съня», словоохотлив в най-добрия смисъл на думата, ерудиран, изразяващ се едновременно с литературна възвишеност и остроумен народен език. Неволно станахме участници в живата традиция на китайската словесност, преминаваща отново и отново през себе си и обновяваща се в китайския ум чрез споделени размисли и чувства, точно както е изразено това чрез заглавието на книгата на друг китайски аленолог, председателя на Общество на Цао Сюецин, Ху Дъпин – «Неизчерпаем разговор за Сън в алени покои» (《说不尽的红楼梦》,胡德平著,中华书局 2004年).
На 21 август започва нов кръг на взаимодействие с китайските ни колеги – издатели, писатели и преводачи. Няколко дни по-късно, в съчетание с Форума на CCTSS, започва и Международният панаир на книгата в Пекин – нещо наистина грандиозно. Поради многобройността на срещите с водещи издателства и в двата формата (форум и панаир), тук просто споделям отделни извадки в превод от китайския ми дневник.
22 август, 2016
Днес бе откриването на международния симпозиум «Китайско-чуждоезичен превод и книгоиздаване 2016». Имах честта да бъда поканен да говоря в самия ден на откриването. Споделих мисли за важността на двустранните културни отношения между Китай и моята родина, за това, че «първите мисионери на отношенията между два народа са книжовните люде, посветили живота си на изучаване на езика, историята, литературата и културата на друг един народ. Нужно е посвещение не по-малко от цял един живот и време не по-малко от няколко поколения, за да се установят трайни културни връзки между две нации и взаимно да се пресъздаде – всеки на своя народен език – красотата на изкуството на другия да се живее.
В този смисъл раждането на културните взаимоотношения между България и Китай е късно в сравнение с «откриването» на Китай от другите европейски народи. Но това го прави не по-малко ценно. Друго нещо обаче прави културните отношения между двете ни страни по-сложни – тяхното развитие чрез посредници – българската литература е преведена за първи път на китайски не от български, а от други «междинни» езици: есперанто, руски, английски, немски… Първият преводач и издател на български произведения в Китай е не друг, а великият китайски писател Лу Сюн – през 1921 г. той превежда от есперанто един от разказите на Иван Вазов.
Китайската литература също е открита в България твърде късно. Преди основаването и развитието на българската китаистика, произведения на китайски автори са били превеждани у нас от некитайски източници. От руски език у нас е преведен, например, романът на Ши Найан «Речни заливи» (неточно предадено през руски китайско заглавие), което при сегашното му преиздаване нарекохме «Крайречно царство».
Тъжна е констатацията, че и до днес много китайски литературни произведения идват в България чрез двоен превод – като преводи на преводи. Първата книга на Мо Йен на български, например, е превод от фрески превод. Отрицателно съм впечатлен и от прагматизма (в смисъл «ориентация към пазарна, а не към литературна/културна стойност» на издаваните) който преобладава в издателското поприще на България. По отношение на китайската култура и знанията за Китай – издават се книги със силно съмнителна автентичност по отношение на тяхната: а) адекватност и точност като превод, б) прецизност в предаването на китайски културни реалии, в) истинност в позоваването и г) познавателна и художествена ценност. Много често преводачите им са (или не са) професионалисти в своята област, но знаят малко или нищо в областта на китайската култура, история, език и литература. Друг повод за тъга е, че китайската литература, която представлява духовната и светогледна квинтесенция на една древна цивилизация и един литературно пребогат народ, е една от най-слабо представените в българския книгосвят. Това с особена сила се отнася за класическата китайска литература (т.е. за книгите с ценност, устояла на проверката на времето) и най-вече за класическата поезия. А, между другото, Китай се (само)назовава «Царство на поезията» не от няколко века именно заради своята класическа поетична традиция, както това е добре показано в романа «Сън в алени покои».
Величието на китайския народ и държава се разкриват най-добре именно от китайската култура, която е «вълшебен еликсир» (金丹) на многовековното себеотстояване на китайците пред лицето на всевъзможни исторически превратности и външен натиск. Според мен, неизменно вярно е правилото: езикът и културата, представлявани от най-високите образци на литературата, са двете криле, с които един народ се извисява над потъващите хоризонти на всяка една епоха.»
След това запознах официалните представители и участниците в симпозиума с нашите издателски постижения и бъдещи планове в две области: българския превод на китайска класическа литература и на китайски академични издания в областта на хуманитаристиката. Завърших със следните мисли:
«Този симпозиум е един от форматите за обмен на знания, мисли и препоръки. Освен него обаче съществуват и други форми на сътрудничество, които могат да се окажат по-плодотворни и водещи към нашите благородни цели. Всяко велико творение на културата започва своя живот от зародиш – идея, която навлиза в сложния процес на своето развитие и достига крайната си цел: раждането на живот. От тази платформа, на която днес стоим, аз се надявам да установим такива отношения с нашите колеги, които ще вдъхновят множество бъдещи творчески проекти, като се надявам те да оставят следи в културния диалог не само между Китай и България. Предлагаме нашето интелектуално и културно гостоприемство, вдъхновение и любов на всички, които споделят същата искра, или дори плам, в своите сърца.»
23 август
Днес започна съществената част на симпозиума. Разделени сме на две части – преводачи и издатели. Тъй като темите на форума за преводачи са малко встрани от нещата, с които понастоящем се занимавам, поисках позволение да отида на форума на издателите в Международен хотел Пекин. Тук думата имат директори и представители на високо равнище от водещи световни издателства, като напр. Cengage, издания като Vogue и т. н. Неприятно впечатление ми прави усложняването и комерсиализацията на нещо тъй природно като ученето. Най-удивителното е, че подобни концептуализации, вместо да намалят достоверността на учебния процес, напротив – митологично я раздуват. Когато един учител се придържа към простота и естественост в преподаването, това е от полза за учащите, но пък е вредно на компаниите от най-тежка категория. Затова непроблематични области се проблематизират. Баластът се измерва в злато. Съществеността е подчинена на комерсиални съображения и присъди. Езикът е станал слуга на цифрите. «Получете по-високи оценки», а не «станете по-задълбочени мислители». Тук за пръв път се сблъсквам с отблъскващата физиономия на книгоиздателската комерсиалност. Знанието вече не е плод на благородната традиция на споделяне и съкровена приемственост, а комерсиален продукт. И то един от най-скъпите. Знанието е продукт на система за натрупване на нездравословни тлъстини в организъм, обречен на наднормено тегло и интелектуална астма.
Впечатления от Conde Nast, Vogue etc. Не е важно какво продаваш: «думи-в-картинки» или храна за домашни любимци, стига да продаваш добре. Представянето им е, в общи линии, себевъзхвала в цифри (продадени «бройки», вж. мисълта по-горе за слово vs цифри). Монетизация на човешкия ум. У мен се заражда впечатление за нещо «ужасно глупаво, но по ужасно умен начин». Изкуството да продаваш книги ми се вижда не по-различно от уменията на the Artful Dodger. «Моят робот ми купи този нов брой и ми го прочете. Току-що си взех дневната доза сома.» Потискаща прилика с прекрасния нов свят на Хъксли. «Човешките същества са нашите добре обгрижвани батерии. Ние създадохме една гигантска система за потискане на човешката жажда за смисъл, истинно знание и неподправен духовен живот.»
Впечатленията ми от лидера на Vogue, който заяви без заобикалки дори това, че The New Yorker се старае да публикува текстове с цел компрометиране предизборната кампания на D. Trust (като че ли това има значение за китайското книгоиздаване!) са дори още по-отрицателни. Цифри, самовъзхвала за тиражи, пряко заявени намерения за по-нататъшна комерсиализация и използване на китайските пазари, накрая рекламен видеоклип с полуголи мадами, който накара седящите до нас колеги от Виетнам – лица с достойно излъчване и маниери на сериозно възпитание – да ни погледнат многозначително…
В общи линии, чутото и видяното през този ден остави у мен дълбоки, но невесели впечатления. Нещо от «китайския дневник»:
«… Струва ми се, че средище на срещата между изток и запад могат да бъдат именно народите на Балканите, които страдат от крайния материализъм на т.нар. нова западна цивилизация, вече дълбоко навлязла във фазата на своя разпад и залез. Изтокът, особено Китай, разполага с духовни сили, които на запад са разядени от заразата на неолиберализма – идеология, която посяга дръзко вече и на културата на Далечния изток под различни форми, главно: комерсиализацията. Съотношението между ценностите и потребителската страст е със силно нарушено равновесие. Но от разговори с млади китайци съм забелязал, че нематериалния, надматериалния ценностен комплекс, в съчетание с природната интелигентност, е все още силен, жизнен и носещ ценностни нагласи, от които Западът дълбоко се е отчуждил. … Вярно е, че процесите са налице и в Китай, но ако в основата на обществено-ценностните нагласи стои не модното потребителство, (което целѝ да превърне човека в батерия за подхранване на Системата), а по-древната ценностна система на конфуцианството, на това разграждащо влияние би могло да се противостои. Това са процеси, които трябва да се анализират с безпощадна яснота, честност и откритост. Истините за деградацията, която най-често се представя като «предизвикателство, което трябва да прегърнем», трябва да се казват направо, от позициите на градивната за китайската цивилизация традиционна култура, с ума и словото на Китай; в основата на общественото благосъстояние стои не всепозволеността, разбирана като свобода, а ограничаването на свободата в границите на съвестта, чувството за дълг, отговорност, градеж и въздържание. Разхищението на природните богатства е пряко свързано с неолибералния модел на всепозволено мислене, не знаещо, не спиращо пред никакви морални граници в оправдаването на всичко, носещо материална полза. В този смисъл не традицията, а корпоративният капитализъм е враг на човечеството, на човечността, на развитието, на надеждата за бъдеще.»
Същия ден, следобед
Темата: обнародване и разпространение на съвременна китайска литература в чужбина. Някои акценти:
Впечатления от представянето на Ли Линг (李玲), професор по съвременна китайска литература в Пекинския езиков институт. Доста от идеите за художествена литература, от критериите, по които тя се оценява, са несъвместими с постмодерните течения и «авангардизма». Начинът на разсъждение е сроден този на литературната критика от миналото преди четвърт век. Поставя темата за повърхностността и дълбочината, като маркира съвременната литература като по-повърхностна. Подчертава значението на езика. Красотата на езика се взема като критерий за класичност на произведението.
Кун Линйен (孔令燕), издателство «Народна литература», списание «Съвременност». Поставя акцент върху литературата на реализма. Едно от водещите списания, поставящи критериите за сериозна съвременна художествена литература. Платформа за най-новата китайска литература.
Джао Ланджън (赵兰振). Списание «Октомври» За неяснотата на критериите за качествена съвременна художествена литература. Един от главните критерии – истинност. Поставя ударение върху езиковите умения на автора. Акцент върху съдържателността, смисъла, общочовешките проблеми. На трето място поставя естетическата страна: красотата и богатството на използвания език.
Джан Иуън (张颐雯). Главен редактор на „Пекинска литература“. Пръв дълг на Китай е да разпространява литературата си в чужбина, независимо от нейното разпространение и тираж. Намиране и препоръчване на непознати китайски съвременни, млади автори.
24 август
Откриване 23-тия Международен панаир на книгата в Пекин. Имахме щастието да бъдем на панаира не само веднъж, но няколко поредни дни. Свързахме се с, кажи-речи, най-главните издателства в Китай. Сред тях бяха и някои особено любими мен: Шанхайско издателство за древнокитайска литература (от тяхно издание превеждам «Чудните дела на съдията Бао»); издателство «Чунуън» (от тяхна книга преведох «Нощни разговори край огнището») и др. Трудно е човек да сподели всичко, видяно на това богато пиршество на книжовността и просветата! Затова – малко снимки:
25 август
Отново сме «у дома», в ИОНЧЕЛ. Този път сме тук като участници в симпозиума на среща с представители на най-голямото университетско издателство на Китай. Едно от събитията на деня е представянето на книгата «Гласът на солта, която се ражда» – разкази от поколението след 1980-те, автор: проф. Ян Цинсян, един от водещите литературни критици и специалисти по най-нова китайска литература. По някаква случайност по време на срещата се оказвам от дясната му страна. Запознаваме се. Заговаряме се. Впоследствие се сприятеляваме и той ми подарява стихосбирката си с кратки поетични творби. Веднага я зачитам и някои от тях ми правят силно впечатление. Може и да преведа нещо на български – помолих го да ми изпрати и други свои произведения. Споделям с него нещо свое – единственото ми стихотворение на китайски език.
Отново ми прави впечатление изключително добрата организация, практичност, целенасоченост и яснота на стратегията за бъдещо развитие, с която работи ИОНЧЕЛ. Тук време не се губи, нещата се изговарят без заобикалки и решенията се вземат уравновесено, смислено и прагматично.
Следобед – среща в едно от най-силните издателства за детска литература на Китай, Дзиели, или – по тяхното собствено обяснение – «Нова щафета». Редом с красивите детски книги – всички с нови илюстрации, – на места впечатлението е не за поета щафета, а по-скоро за изпусната такава, т.е. загърбване на традицията, която е всъщност предаване на духовно знание от «ръка» в «ръка», от поколение към поколение). За съжаление, чудовищата на неоготическия западен вкус са напълзели и сред китайските книги за деца. А така ми се искаше да се върна сред детската природа на книгата, където няма никакви порождения на «детския» градски нихилизъм, където чудовищата не са герои! Нужни са детски енциклопедии с полезни знания за живот с Природата и оцеляване в човешки облик сред все повече деградиращия съвременен свят. Срещу новите «герои» да се издигнат старите и чудовищата да бъдат победени!
Стигам до най-важния за нас ден:
26 август 2016 г.
Денят на официално заявяване на съвместната дейност на ИОНЧЕЛ и нашето «Изток-Запад». В съчетание с представяне българския превод на книгата на доц. Лин Уъншуан «Българската нация: стари и нови представи».
Д-р Лин представи книгата си блестящо, след нея започна церемонията по подписването на рамковото споразумение, което включва сътрудничество на различни нива за раждането на китайски книги в България и български книги в Китай. Струва ми се, събитието е единствено по рода си в историята на българската книга и отваря врати пред достойните творби на родната словесност, каквито досега ние не сме виждали отворени. В отгръщането на тази нова страница в българо-китайските културни отношения взеха участие деканът на Института по средноевропейски и източноевропейски филологии на Пекинския университет за чужди езици проф. Джао Ган, Н. Пр. посланикът на Република България в Пекин г-н Пламен Шукюрлиев, който изнесе кратко и много смислено слово, българолюбивият историк проф. Ма Сипу, българският преводач на книгата на доц. Лин, Николай Маринов и др. почетни гости. Събитието бе отразено във водещите електронни медии. След двустранното подписване на споразумението имаше кратка кръгла маса, в която взех участие и аз. (Вж. още “对流:中国—保加利亚合作出版”论坛在2016北京国际书展举行)
Освен тези централни събития, през август т.г. се запознахме с водещи преводачи и издатели от цял свят, чиято дейност е изцяло или частично свързана с китайския език и литература. Времето, прекарано в Пекин, бе кратко, но неговите плодове тепърва започват да зреят. С огромна надежда за бъдещето на китайско-българските културни и книжовни връзки и вдъхновение за бъдещи трудове и нови книги, допринасящи за по-широкото взаимно опознаване и приятелство между двата ни народа.
3-4 октомври 2016 г.
Севлиево