За достойнствата на традиционния български правопис
Случайно преоткривам колко точен и логичен е старият ни правопис. Например лежѫ (леж`ъ) — “сега азъ лежѫ”; и лежа (леж`а) — “тогава той лежа тукъ, кѫдѣто сега лежѫ азъ”. Разликата във времената е ясна. Произношението също е отразено. Друг пример: конят. А преди се е пишело коньтъ. И се е изговаряло точно както се е пишело — конйът. Изчезналите букви ѫ/ѭ отразяват произношението много по-точно, от а/я, които ги изместват. Ще видѭ (видйъ), той видя и пр. Има и други примери за намалена точност в името на “практичността”, която в много случаи просто е довела до нелогичност — например сложните “правила”, които възникват за писане на “променливото е” (виж ти!), къде е “я”, къде е “е”, докато предишното “ѣ” просто се е четяло я/е и то не според регламента на някое министерство, а според особеностите на местното произношение. Защото в Севлиево ние си казваме “видяли”, нищо че някакво министерство е решило, че сме “неправилни” и трябва да го пишем “видели”. Е, някога е било “видѣли” и всичко си е било на мястото, където и в България да отидеш. И никой никого не е обвинявал в “якане” и “екане”. Ама какво да се прави, идеология!
Една от причините за огромното богатство на китайския език е, че вместо да изместват “остарели и редки думи”, просто към тях добавят новите, без да отричат старите. Така са се запазили много “разнописания” и красиви думи и изрази. В английския език имаме сходно положение. Have not не е изместено от haven’t — последната форма дълго време се е считала за недопустима в писмения език (както у нас -ства), но в един момент е била допусната. Но не е изместила have not (както у нас -ства е изместило -ствува). Bought не се пише bo:t, въпреки очевидното практическо предимство на “фонетичния правопис” (каквото и да означава този оксиморон). Явно някои нации са повече на страната на културата, отколкото на революцията. При последната човек обикновено изпреварва естественото развитие на историята, културата, пък и на произношението. За да се гордее с авангардизма си (или, казано на прост български, с това, че е нещо повече от другите). Добре, надминахме англичаните, французите, дори китайците с простотата на правописа си. Станахме ли по-образовани и културни от тях?
Все по-напред и по-напред.
Все по-просто и по-просто.
Все по-прости и по-прости.
29 ноември 2015 г.
