Живееше преподобни Макарий
сам в една килия в голямата пустиня, а по-надолу от него, в друга
пустиня, имаше манастир с много монаси. Седейки веднъж край пътя,
старецът видя дявола да идва в човешки образ. Той беше облечен в
рунтава кожена дреха и на всеки косъм висеше по една кратунка. Старецът
му каза: „Къде си тръгнал, зъл дух?“ А той отговори: „Отивам да
изкушавам братята“. „За какво са ти тези кратунки, които носиш ?“
— попита старецът. Дяволът отговори: „Нося на братята ястие.“ „Във
всяка ли има ястие?“ — попита пак старецът. „Да — отвърна дяволът,
— защото ако някому не се хареса едно, давам му друго и така наред,
та всеки поне нещо да приеме.“ Като каза това, дяволът отмина. А
старецът остана да пази край пътя, докато се върне. Като го видя
да се връща, запита го: „Добре ли мина ходенето ти?“ А той отговори:
„Зле! Как да е добре?!“ „Защо?“ — попита пак старецът. „Защото —
отвърна той — всички монаси бяха зли с мен, противиха ми се и никой
не ме прие. „Нима нямаш нито един приятел между тях?“ — каза старецът.
Дяволът отговори: „Имам само един монах, който ме слуша и когато
отида при него, върти се пред мен като фърфалак.“ Старецът попита:
„Как се казва този монах?“ „Теопемпт“ — отвърна дяволът и си отиде.
Дигна се тогава авва Макарий и тръгна за долната пустиня, където
се намираше манастирът. Като чуха за това братята, излязоха да го
посрещнат с палмови клонки и всеки приготвяше килията си, очаквайки,
че старецът ще отседне у него. А той попита: „Кой е Теопемпт?“ и
като му го показаха, отиде в килията му. Монахът го прие с радост.
Когато започнаха да си говорят насаме, старецът му рече: „Как живееш,
брате?“ Той отговори: „Добре, по твоите молитви.“ Старецът продължи:
„Не те ли смущават някои лоши помисли?“ Братът отвърна: „Засега
съм добре“, защото се срамуваше да изповяда своите нечисти мисли.
Тогава старецът каза: „Ето, аз толкова години постя и се подвизавам
и всички ме почитат, но и сега, на тия стари години ми досажда блудният
бяс“. Като чу тези думи Теопемпт рече: „Наистина, отче, и аз съм
силно обхванат от любодейния дух“. А старецът продължи да го разпитва,
търсейки и други мисли, които погубваха душата на брата, докато
той не му изповяда всичко. След това преподобният го попита: „Как
постиш?“ Той отговори: „До деветия час“ (3 часа след обед — б.пр.).
Свети Макарий му каза: „Пости до вечерта и учи наизуст Евангелието
и други свети книги, за да се упражняваш винаги в богомислие. И
ако ти дойде лош помисъл, не го приемай. Никога не допускай умът
ти да слиза надолу, към земното, но винаги да бъде насочен нагоре,
към Бога и Бог ще ти помогне.“ Така светият старец, като утвърди
брата, се върна в своята пустиня. И пак, като седеше веднъж край
пътя, видя да минава дявола и го попита: „Къде отиваш?“ А той рече:
„Отивам да изкушавам братята“. И като каза това, отмина. Когато
се връщаше, свети Макарий отново го попита: „Как са братята?“ Дяволът
отговори: „Всички бяха зли с мен. Даже и онзи, който по-рано ми
беше приятел и ме слушаше, сега се е развалил от някого, никак не
ме слуша и е станал по-зъл към мен от всички. Затова се заклех да
не ходя вече там, или чак след дълго време.“ Като каза това, той
си отиде. А свети Макарий се завърна в своята килия.
Веднъж преподобният се
молеше на Бога и чу глас, който му каза: „Макарий, ти още не си
достигнал мярката на двете жени, които живеят заедно в близкия град.“
Като чу това, старецът грабна тояжката си и тръгна за града. Той
намери дома на двете жени, почука на вратата и веднага едната от
тях излезе и го прие с голяма радост. Като извика и двете, старецът
им каза: „Заради вас предприех този голям труд. Заради вас дойдох
от далечната пустиня, за да разбера какви са делата ви. Разкажете
ми за тях без да скривате нищо“. А жените му отговориха: „Повярвай
ни, свети отче, че и до днес ние сме подчинени на волята на мъжете
си. Какви дела търсиш от нас?“ Ала старецът не отстъпваше, молейки
ги да му открият как се трудят за своето спасение. Най-сетне те
склониха и му казаха: „Ние не сме роднини, но се случи така, че
се омъжихме за двама братя и заедно с тях петнадесет години живеем
в една къща, без да си кажем нито една зла или скверна дума или
обида, нито пък някога сме се скарали и до днес живеем в мир. Бяхме
се уговорили да оставим своите съпрузи и да отидем да живеем при
светите девици, които служат на Бога, но не можахме да измолим от
мъжете си да ни пуснат, макар да ги увещавахме с много сълзи и молби.
Като не получихме желаното, дадохме обет пред Бога да не кажем занапред
нито една празна дума до смъртта си.“
Като чу това, св. Макарий
каза: „Наистина Бог не гледа дали си девственик или женен, дали
си монах или мирянин, но търси доброто желание и го приема като
извършено дело. И според произволението на човека му изпраща Дух
Светии, Който действува и ръководи живота на всеки, желаещ да се
спаси.“
Живееше преподобни Макарий
сам в една килия в голямата пустиня, а по-надолу от него, в друга
пустиня, имаше манастир с много монаси. Седейки веднъж край пътя,
старецът видя дявола да идва в човешки образ. Той беше облечен в
рунтава кожена дреха и на всеки косъм висеше по една кратунка. Старецът
му каза: „Къде си тръгнал, зъл дух?“ А той отговори: „Отивам да
изкушавам братята“. „За какво са ти тези кратунки, които носиш ?“
— попита старецът. Дяволът отговори: „Нося на братята ястие.“ „Във
всяка ли има ястие?“ — попита пак старецът. „Да — отвърна дяволът,
— защото ако някому не се хареса едно, давам му друго и така наред,
та всеки поне нещо да приеме.“ Като каза това, дяволът отмина. А
старецът остана да пази край пътя, докато се върне. Като го видя
да се връща, запита го: „Добре ли мина ходенето ти?“ А той отговори:
„Зле! Как да е добре?!“ „Защо?“ — попита пак старецът. „Защото —
отвърна той — всички монаси бяха зли с мен, противиха ми се и никой
не ме прие. „Нима нямаш нито един приятел между тях?“ — каза старецът.
Дяволът отговори: „Имам само един монах, който ме слуша и когато
отида при него, върти се пред мен като фърфалак.“ Старецът попита:
„Как се казва този монах?“ „Теопемпт“ — отвърна дяволът и си отиде.
Дигна се тогава авва Макарий и тръгна за долната пустиня, където
се намираше манастирът. Като чуха за това братята, излязоха да го
посрещнат с палмови клонки и всеки приготвяше килията си, очаквайки,
че старецът ще отседне у него. А той попита: „Кой е Теопемпт?“ и
като му го показаха, отиде в килията му. Монахът го прие с радост.
Когато започнаха да си говорят насаме, старецът му рече: „Как живееш,
брате?“ Той отговори: „Добре, по твоите молитви.“ Старецът продължи:
„Не те ли смущават някои лоши помисли?“ Братът отвърна: „Засега
съм добре“, защото се срамуваше да изповяда своите нечисти мисли.
Тогава старецът каза: „Ето, аз толкова години постя и се подвизавам
и всички ме почитат, но и сега, на тия стари години ми досажда блудният
бяс“. Като чу тези думи Теопемпт рече: „Наистина, отче, и аз съм
силно обхванат от любодейния дух“. А старецът продължи да го разпитва,
търсейки и други мисли, които погубваха душата на брата, докато
той не му изповяда всичко. След това преподобният го попита: „Как
постиш?“ Той отговори: „До деветия час“ (3 часа след обед — б.пр.).
Свети Макарий му каза: „Пости до вечерта и учи наизуст Евангелието
и други свети книги, за да се упражняваш винаги в богомислие. И
ако ти дойде лош помисъл, не го приемай. Никога не допускай умът
ти да слиза надолу, към земното, но винаги да бъде насочен нагоре,
към Бога и Бог ще ти помогне.“ Така светият старец, като утвърди
брата, се върна в своята пустиня. И пак, като седеше веднъж край
пътя, видя да минава дявола и го попита: „Къде отиваш?“ А той рече:
„Отивам да изкушавам братята“. И като каза това, отмина. Когато
се връщаше, свети Макарий отново го попита: „Как са братята?“ Дяволът
отговори: „Всички бяха зли с мен. Даже и онзи, който по-рано ми
беше приятел и ме слушаше, сега се е развалил от някого, никак не
ме слуша и е станал по-зъл към мен от всички. Затова се заклех да
не ходя вече там, или чак след дълго време.“ Като каза това, той
си отиде. А свети Макарий се завърна в своята килия.