Е. Каранов

За семейните нрави в Кратово преди Освобождението

      Народонаселението [в Кратовската кааза] състои от Българе и Турци; Българете по местожителството си се делят на «грагяне» (т.е. граждани) и «селяне» <...> Грагяните живеят с изменени обичаи, но селянете «по старовремски», както се сами гордеят.
       В селска къща има по триес, четириес души: старец, татко, майка, нихни деца с жените и децата си и т. н. Селска «рода» се състои от стопан, стопанка, татко, майка, дедовци, нани, прадедовци, пранани, чичовци, стрини, братанци, братаници, вуйковци, вуйни, тетиновци, тетки, братя, сестри (батковци и дади — по-старите), синове, кьеркьи (щерки), внуковци и правнуковци; деда, баба, кум, кума, кумашин, кумашинка, свекър, свекърва, сват, свакя, снаха, етърва, зълва, зет, шурин, старейко, девери — голям и малък девери. По-малките на по-старите прават голема чест, пак по-старите и не чекат тая чест; по-малий не дава на по-старий да направе нещо сам, без чужда помощ. Младата невеста тича на половин час място [разстояние] да пресретне свекра си, зета си и др. да им помогне и ако носат нещо, зема ли го, тича напред в къщата, ставя «столици» около огнището, тегара, донася вино, вода в каленица, лейка, мие краката на гостите и т. н. Жените, ако се не поберат на една синия, ставят друга. Заран рано най-старата жена по некъде разпорежда кой какво требва да праве през денят. До къщата «кукя», в която сами живеят, има и много други строения: кошери, изби, земници, конюшници, племнhttp://petkohinov.com/)