[Задръжте мишката над снимката, за да прочетете текста към нея. За да видите уголемена снимката, натиснете веднаж върху нея]

„Отварям очи и се взирам. Пред куностаса слабо се очертава тъмна сянка. Тя се клати и навежда. Мама е. Чак сега ще си легне, та се кръсти пред куната. При всеки кръст ще преклони малко глава, а след третия ще направи дълбок поклон до земята. Изправи се — и пак кръстове, и пак поклон... Често пъти аз отново заспивам, без да дочакам края на молитвата ù и без да усетя кога е дошла да си легне край мене...“ (Т. Г. Влайков)