ТРИ ДЕВИНСКИ МОМИ

Предание за три девински моми, предпочели смъртта пред ислямското зловерие. Обработена във в. «Родопски устрем», бр. 92 от 1962 г.
На пет километра западно от Девин, там, където реката е разкъсала мощната снага на планината и в луд бяг е препуснала надолу по пътя си за равна Тракия, се издигат високи, отвесни скали. А горе на тях, където орлите вият своите гнезда, сред недостъпни скали, личат останките, от стара българска крепост, известна под името «Каурското кале». Когато човек се изкачи на тях и отправи поглед надолу към бездната, чува как реката тихо се плиска в теснината и разказва чудно хубава легенда ...

Било много отдавна. След като поробили една част от българската земя, турците отправили своя поглед към Родопите. Техните орди, събрани в един отряд, под предводителството на Ибрахим паша, поели по коритото на Въча. Превзели всички български крепости и след ожесточени боеве се озовали пред Дьовленското кале, в което се било събрало почти цялото население. С диви пристъпи и атаки, с всевъзможни обещания и хитрости се опитвали да влязат в него, но не успели. Тогава решили да го обсадят и разчитайки на неумолимия си съюзник — глада и жаждата, зачакали смелите българи да преклонят глава. Цели четиридесет дни храбрите защитници стояли гладни, но твърдо защищавали своята свобода. Децата и старците изнемощели, умирали в ръцете на своите близки. От ден на ден броят на защитниците намалявал. В такива часове на мъка и скръб по изгубените близки по-малодушните предложили да отворят крепостните врати. Те успели да убедят и останалите. С тяхното предложение не се съгласили само трhttp://petkohinov.com/)