РАДИН ВИР

Предание от Чепино за времето на помохамеданч-ването. Обработила А. Мавродиева във в. «Септемврийско знаме», бр. 85 от 1961 г.
Развигор се разлудя. Юрна се по хребетите и чукарите на Родопа и засвири сякаш на саа в клонаците на горските исполини.

В безлунната-нощ будуваха само стражниците на Банвельовата твърдина,

Глухо прозвуча в нощта рог, после заскърцаха железа. Като хала профуча край тежкообкованата порта вестоносец и подир туй отново всичко замря. Само нейде вие куче, като на поличба.

Светилник замъждука в банските покои ù не угасна, дорде зората не обагри небосвода.

— Господи! — банът стори кръстен знак и горко изрида. — Господи, няма да има милост за нас.

*

Тая нощ срещна зората и Рада.

Цепеница суха борина осветява мутвака [готварница]. Присвила нозе край огнището, тя преде и слуша песента на чекръка. По розовите ù ланити играят трапчинки.

«Радо, Радо, чутна Радо, първа севдо, първа обич! Като тебе, Радо, друга няма. Бан да бях, княз да бях, че в свила и злато да те пременя, с драгоценности да те накитя. Та на трон в светла горница да те сложа, кой как дойде, теб да гледа, да гледа, да се ненагледа...» Чекръчето пее и припява, а Рада се усмихва. «Павле ле, луда изгоро, как не ти додея все по мене да тичаш, да тичаш, китка да ми откраднеш, стомна да ми напиеш ...»

Рада преде тънки дари, че подир някой и друг ден Павел ще я поведе под венчило. Цяло Чепино тогаз ще излезе на тежка сватба. Сам бан Вельо ще й държи венеца. Зер Рада и Павел са най-лични, най-лични и най-обични. Рада първа хубавица, първа работница, сладка песнопойка. Павел най-юначен стрелец, що страх не знае, най-изкусен майстор-оръжейник.

*

Ала изви се вихър над планината. Тъмен облак скри слънцето и угасна радостта у людете. По стръмните пътеки пъплеха турски пълчища: многобройни, диви, озверени, жадни за кръв и стръв. Удари тревожно черковното клепало и сбра хората на мегдана, стъпил на един камък, Павел огледа скупчените чепинци.

— Братя, тежка бран ни чака. С кръв ще браним вярата си и честта славянска. Поганците идат вярата ни да погазят, рода ни да затрият, волността ни да поробят. Всяка мъжка ръка сега нам е нужна, меч да вдигне.

Ала що да сторят немощните старци и деца, младите невести с пеленаци?

Врагът връхлита като облак и де що мине, става пепелища. Кръв се лее на потоци, глъч и рев огласят долината:

— Помилуй нас, Боже!

— Бисми-лахирахманир-рахим! [В името на всемилостивия аллах.]

И този вик разтърси планината.

*

Лютви бей, главатар на еничарската дружина, свил грозно вежди, с орлов поглед оглеждаше неверниците, навързани, що лежаха в нозете на черния му жребец.

— С добро ви думам — приемете правата вяра. Един е аллах и Мохамед е негов пророк.

Людете мълчат, навели глави.

Мълчи беят, но си спомня един стих от корана: „Колкото за неверниците, за тях е все едно, дали ще ги увещаваш, или не, те няма да вярват. Аллах е запечатал сърцето и ушите им, очите им са помрачени и тях ги очаква тежко наказание...»

И вдигна ръка, отрупана със светкащи камъни.

— Който не желае драговолно, с живите да се прощава!

Изтръпнаха людете. Спотаени, с дъх пресекнал, дума не отронват. Как с живота да се прощават? Както и очи да притварят, все пред тях е планината кърмилница, рождена майка. Ами гъстата гора усойна, старата река, изворите топли? Как огнище да затрупват, дом да рухне. Ами, сиротите, децата? ...

Беят стои като изваян на своя кон и понечи ли втори път ръка да вдигне, ще настане страшна сеч.

Тогаз напред излезе Павел, ала ничком той не падна и глава не сведе. Впи очи в очите на тирана и изрече:

— Светата си вяра аз за куча вяра не менявам, рода си за грош не продавам.

Трепна беят горд и храбреца хубаво претегли.

— Син на Иблис, дал ти мъжка сила, ала аз ще я прекърша. [Иблис според Мохамед е сатаната]

Павел стоеше все тъй изправен и неустрашим. Свилен кичур се виеше по високия му лоб, тънки мустачки красяха твърдо стиснатите му устни. Снажен и красив, син на Родопа, той смути бея.

«Коя ли хубавица лудее по този левент» — помисли той и завист захапа коравото му сърце, нивга не трепнало от любовна тръпка. Ярост бликна в жилите му и той вдигна ръка:

— Водете го на дръвника! А непокорната глава тук хвърлете, в краката ми!

— Прощавай, Радо, свидна Радо, първо венчило невенчано!...

— Не-е — проплака Рада и нейният глас разлюля тълпата.

Тя разбута хората и застана най-отпред, така че беят да я види. Висока, кръшна, с тежки плитки до коленете. Притиснала ръце върху корава моминска гръд, тя гледа бея право в очите.

Лютви бей стои като омаян. Такваз мома той нийде не е срещал. Нея той ще вземе, харема да му краси. Песни да му пее, сърцето да му весели. Той жадно дири да угади в очите на тая кошута молба за милост. О, тогава тя ще види, че Лютви бей не е безсърдечен. Само да заплаче, сълзи да види в очите ù, гласецът ù да притрепери, милост да изпроси.

Ала Рада милост не поиска, а така му рече:

— Род и вяра, аго, ние не меняваме. А за кървавата сватба, сполай ти! Кръстник, щом ще ми ставаш, дар от мене приеми — в ръката ù блесна острие и в миг го запокити на бея в гърдите.

Олюля се беят дваж пронизан: от стрела любовна в сърцето и кама враждебна в гърдите.

Развяла буйни коси, Рада лети като стрела по стръмнината към реката. Замаяните еничари търчат подире ù като бесни и все не могат да стигнат момата. А тя бяга, лети като птица. Със сетни сили достига реката. Старата река кротко си ромони, лее бистри води. А сред нея вир дълбок под ракитака.

Тука Рада спря, дъх да си поеме. Вдигна ясен взор към планината, после тихичко заплака, смъкна увехналата китка от главата и я хвърли във вира. Тогаз взор си дигна къмто светло небе, Богу се помоли, мълком се прекръсти, прибра с ръце полите си и политна във водата. Старата река разтвори обятия и прегърна Рада. Само кръгчета над вира още къдреха водата, когато потерята стигна до реката. Но тихом лееше сълзи над гроба момински.

И до ден днешен водата на Радин вир е бистра като очите ù, чиста като българската нейна вяра, сладка като любовта ù към Бога и към първо любе. «Радо, Радо, чутна Радо, като тебе, Радо, друга няма ...»


[Съдържание] [Следващ разказ]
© Православна беседа
(http://petkohinov.com/)