РАДА И ИВАН

Женски писъци и мъжки закани огласяли родопските клисури винаги, когато турски команди обикаляли селата и вземали малки момчета за еничари. От този жесток данък не било пощадено и населението на Девинския край.

Живеела в с. Гела една жена на име Рада, която цели дванайсет години нямала рожба. Тежкият живот ù се виждал още по-тежък. Затова пък нямала граници радостта на изстрадалата жена, когато най-после се сдобила с мъжка рожба.

Минали няколко години. Детето растяло хубаво и стройно. Майка му не можела да му се нарадва. Но щастието ù било за кратко. Пристигнала вест, че идва турска войска, която ще събира деца за еничари. Изтръпнали хората. А майките, за да запазят рожбите си, започнали да ги осакатяват. Но Рада не могла да постъпи така. Как можело нейното майчино сърце, което цели дванайсет години чакало рожба, да посегне на това мило и хубаво дете?

Отишла тогава Рада при игумена на близкия манастир и му се замолила:

— Отче игумене, това е единственото ми дете. Моля те да се застъпиш за мене.

Успокоил я игуменът, обещал да ù окаже съдействие и я изпратил да си отиде в селото.

След известно време еничарите пристигнали в селото и задължили всички майки да се явят с децата си на площада. Дошла и Рада със своя ненагледен син. Тръгнали еничарите от майка на майка и вземали здравите деца. Когато дошли до Рада, те харесали детето ù и също го взели за еничар.

Майката не могла да понесе загубата на свидната си рожба и припаднала. Скоро обаче тя се свестила, сетила се за обещаната подкрепа от игумена и изтичала при него.

Игуменът се обърнал към пашата и поискал да оставят детето. Разгневил се военачалникът за такова бъркане в неговите работи, вдигнал бича и ударил игумена по лицето.

Изтрил игуменът рукналата кръв и казал:

— Ех, Иване, Иване! Аз ù тебе съм кръщавал, а тази жена е твоята сестра Рада.

Като чул името си, фанатизираният паша страшно се разгневил, че го излагат пред войниците му, извадил ятагана и съсякъл игумена. След това той наредил да бъдат избити монасите и да подпалят манастира.

Но и природата се възмутила от това жестоко кръвопролитие. Появил се тъмен облак, започнало да гърми. Паднала мълния и пашата се прострял мъртъв.


[Съдържание] [Следващ разказ]
© Православна беседа
(http://petkohinov.com/)