КЪРВАВАТА СТЕНА

Било много отдавна. Турска потеря събрала жителите на Устово пред църквата «Св. Никола», за да ги помохамеданчат. Никой обаче не искал да приеме исляма. Тогава била издадена заповед да започне незабавно клане на непокорните. Най-напред бил обезглавени свещеникът, а след него и клисарят. Смърт сполетяла и други мъже. Уверени, че вече никой няма да се съпротивява срещу помохамеданчването, турците прекратили клането. Тогава именно пред кръвожадния началник на кървавата команда излязла най-хубавата мома от Устово.

— Да бъде смърт, проклети насилнико, но вярата си няма да дам! — провикнала се безстрашната девойка и хукнала към най-високата скала над селото. След нея побягнали и други моми и невести. Всички те предпочели да се хвърлят в страшната пропаст, но да запазят своята чест.

Старите хора и досега разказват, че червените петна по скалата били засъхнали струи кръв на смелите устовски моми и невести.


[Съдържание] [Следващ разказ]
© Православна беседа
(http://petkohinov.com/)