КЪРВАВА СЛУЧКА В С. БОРОВО

Когато вземали децата за еничари, турците отнели сина и на вдовицата Рада. Дълго плакала нещастната жена, но какво можела да направи? Трябвало да се примири.

Минали години. Синът ù бил изпратен в ислямско духовно училище и след като изучил, трябвало да се върне в родното си село, за да наложи исляма.

Дошъл момъкът в селото, познал майчината си къща и влязъл в нея. Вътре нямало никой. Огледал той оджака. Огънят гори. Значи майка му все още е жива. Сипал си той мляко и седнал да се нахрани.

Дошла майка му и страшно се изплашила, като видяла непознат човек в къщи. Като се посъвзела, тя запитала:

— Кой си ти? И какво търсиш тук?

А той казал:

— Та белки не ме познаваш. Погледни добре. Та аз съм твоят син.

Доближила се развълнуваната майка, погледнала белега на главата му и веднага познала отдавна отвлечения син. Когато обаче заговорил защо е дошъл, той казал:

— Дошъл съм да накарам хората от селото да приемат исляма. Най-напред ще започна от тебе.

На другия ден рано сутринта майката напуснала къщата си и избягала в гората, където се скрила в една дупка. Оттогава тази местност била наречена «Радина дупка».


[Съдържание] [Следващ разказ]
© Православна беседа
(http://petkohinov.com/)