Всекиму е познат даровития кореспондент на вестника «Дейли нюз», Дж. А. Макгахан, който чрез своите дописки за турските зверства в България възбуди негодуванието на сичкия образован свят против постъпките на турските варвари и всели съчувствие и милост към нашите страдания даже и у народните ни врагове. В настоящата книга се заключават писмата на Макгахана. Ето, що говори за тях руският издател на книгата „Зверства в Болгарии“:

„Писмата на кореспондентина на Daily News Макгахана за турските зверства в България съставят едно от най-едрите явления в европейската литература в настоящата (1877) година. Съвършено вярно говори Гладстон в своята знаменита брошура: Аз напълно съзнавам многобройните услуги, правяни от независимия печат на человечеството, свободата и справедливостта, но, доколкото ми е известно, Daily News е направил най-голямата и блестяща услуга; ако да не беше мъжеството, решителността и сръкето на тоя орган на общественото мнение, то ние щяхме досега да стоиме в тъмнината и злочестите българе не щяха да имат своята най-добра и основателна надежда.

Всекиму е позната историята на произхождението на тия многознаменателни писма. На 23 юний 1876 година, в английската либерална вестник Daily News беше напечатано едно писмо от нейния цариградски кореспондент, Пирса, за жестокостите, правяни от турците в България, на основание върху събраните от него местни сведения; английското обществено мнение се сепна, но Дизраелевото министерство в парламента и в своите органи не само изрази съмнение за справедливостта на тия страшни известия, но направо ги опроверга, като ги назова „сензационни и недостойни за внимание клюки“. Предизвикана на бой, вестникта гордо подигна ръкавицата и, като видя, че английското правителство, при сичко, че има многобройни агенти в Турция, не може или не иска да разкрие напълно мрачните събития, които позорят нашия просветен век, изпрати в България свой специален кореспондент или комисар, за да направи формално следствие. Избора най-сполучно падна на Макгахана, който вече се ползуваше с голяма известност, като кореспондент на една американска вестник при руската армия, в хивинския поход.

Като пристигнал в Пловдив на 23 юния, Макгахан посетил всичките, най-вече пострадали местности и, като посвятил четире месеца за най-добросъвестно изследование настоящето положение на злочестата страна, върнал се в Цариград чак на 20 ноемврий. Резултата на това дознание са писмата, които, като се появяваха според мярката на натрупването материала, отвориха най-първо очите на Европа, за да види настоящия характер на турското правителство, извършваните под неговото покровителство беснотии и ужасната съдба на притиснатите християне. Тия писма възбудиха голямо негодувание, което се изрази в 300 публични митинги, в които люди от всевъзможни партии и мнения, пламенно изказваха, от една страна, отвращение към турското правителство и към политиката на английското министерство, а от дурга, своето дълбоко съчувствие към правдолюбивия дописник, който разкри тайната, така старателно покривана не само от турските, но и от английските официални органи. Победата на Daily News беше пълна, и Дизраели, ако и не направо, но чрез устата на другаря на министра на иностранните работи, Бурка, беше принуден да признае, че правителството и сичката страна са много задължени на газетните дописници, с помощта на които станаха известни събитията в България. Тая знаменателна съвременна епопея на формално следствие, направено от частната вестник върху действията на една могущественна империя, имаше грамадно влияние върху европейската политика и може да се смята за една от главните причини за свикванието цариградската конференция, резултата на която с такова трескаво безпокойство чакаше сичкия свят.

Но без да гледаме на едно такова важно, почти безпримерно значение на Макгахановите писма, те още нигде не са се появиле изцяло, макар че преводи и отломки от тях да са поместяваха в сичките европейски и руски вестници. Даже в Англия само първите шест писма са напечатани в отделна брошура, а между това само в общия техен състав те представляват пълна, не само обстоятелна и правдива, но даже художествена картина на зверствата, извършени от турците в България през пролетта на 1876 година, и положението на злощастния народ в настоящата минута, за изучванието на което Макгахан е посетил повторно в откомврий и ноемврий сичките пригледани по-напред от него места. За това ние смятаме за полезно, особено във вид на проектите за бъдещото устройство на България, обсъждани в цариградската конференция, да представим на руската публика пълния превод на сичките писма на Макгахана.

Като изпълни възложената на него задача, той се обърна към английския народ с тържествено заявление своята благодарност за съчуствието, изказано в многобройните митинги, и твърде скромно на себе си приписваше незначителна роля в изобличението на българските ужаси, като уверяваше, че славата, а следователно и благодарността, най-вече принадлежи на Писра, който най-напред обърна вниманието на Европа върху тие мрачни фактове, на англейския консул Беринга и на американския Скайлера, които посетиха България в едно време с него. Той така също характеристично забележва, че винаги е считал за длъжност на всеки човек, а толкова повече на всеки вестникар да изобличава сяко престъпление, дето то и да е станало, и да брани слабите и злочестите, и за това, като е изказвал твърде слабо негодуванието, което той е чувствувал към турските изстъпления, той и не подозирал, че ще го обвинят в желание да порази читателите с трескави ефекти, които действуват неприятно върху нравите на образованиет хора.“ В отговор на това обвинение, прибавя той, мога само да кажа, че у българските жени и деца, подхвърлени от турците на всевъзможни мъки, така също имаше нерви и че при бездействието, даже отричението на станалите факти от страна на турското правителство, оставаше ми само да известя на английския народ и на сичкия свят за ония действия на турците, за които и до сега не мога да си припомня без ужас и негодувание. Това обръщание към народното сърце не остана безплодно: Англия направи на България материална помощ до 50000 лири стерлинги и нравстена, която, надявам се, съвършено ще измени бъдещето на този страдащ, мъченически народ.“

Остава ни да кажем няколко думи за достоверността на съобщаваните от Макгахана сведения; той се е ползувал с материали от първи ръце и е основавал всичките приведени от него факти върху свидетелствата на иностранните консули, на немските по железницата чиновници, американските мисионери, най-сетне на самите пострадали българи и техните джелати — турците. Справедливостта на описваната от него картина напълно се потвърждава от официалния отчет на Беринга, който не до там съчувствува на българите, от протокола, съставен от княза Цертелева и Скайлера, а най-вече от подробното Скайлерево донесение на американското правителство, напематано тия дни и което в главните си черти съставя само повторение на знаменитите писма на неговия другар по пътешествието. Но окончателния извод на Скайлера така е важени така напълно съвпада с погледите на Макгахана, щото ние ще го приведем изцяло.

„В пловдивския, сливенския и търновския окръзи, а така също в съседните места, на които обърнах особено внимание, казва той, иза изгорени досущ или отчасти 79 села, без да говорим за многобройните разграбени села. И така, пропаднали са до 9000 къщи, а като смятаме във всяка къща средно число по 8 души, излиза, че 72,000 човешки създания са останали без покрив. Убити, според моята сметка, има до 10,984; разбира се, че много още има убити по полето, големите пътища и горите, но за тях не са останали положителни сведения, за това мисля, че общата цифра на убитите достига до 15,000 души. Сетне са умрели много хора от болести, затвори и пр. Факти за позорно оскърбление на жените се срещаха на всяка стъпка така много, щото не мога да ги приведа всичките. Изгарянето на домовете, убийствата и всевъзможните зверства, извършени от турците, очевидно, съвсем не са били необходими за потъпкването на въстанието, което е било твърде незначително, и селяните при първото поискване давали са оръжието си. Така също тия действия не се оправдават от паниката, защото тя се е била отколе минала, когато войските излязли в поход, или пак с подобни зверства от страна на българите, както утвърдяваха не само турците. Аз старателно изследвах тя въпрос и не намерих никакви доказателства да са извършвали българите каквито и да е зверства. Само в два случая въстаниците са изгорили две турски села и убили две туркини, при бягането им из Панагюрище. Нито една туркиня, нито едно турско дете не са били убити хладнокръвно, преднамерено; нито една туркиня не е била обезчестена, нито един турчин не е бил мъчен, нито една турска къща не е била ограбена и нито една джамия не е била осквернена. Мнозина се стараят да докажат, че Портата не само не е заповядвала да се извършат станалите ужаси в България, но даже че не е знаела за тях. Но има много причини да ни карат да предполагаме, че Абдул-Керим-паша, сердар-екрем, изпратев в Едирне за усмиряване на бунта и сетне главнокомандуващ на турската войска в Сърбия, Хюсеин-Авни-паша, бившия военен министър, и Митхад-паша са знаели твърде добре за българските ужаси, ако и да не са ги сами възбудили. Но, във всеки случай, лицата, които особено са се отличавали със своята жестокост и варварство, са получили награди от турското правителство, а тия, които са се стараели да дейстуват законно и им е било жално да проливат невинна кръв, едвам избягнаха наказанието.“

---

---

© Православна беседа — pravoslavie.domainbg.com