Православна беседа за българското минало
Не милее за своя народ оня, който не пази в сърцето си спомена за неговите страдания
„Всичко, което знаем за този народ, е, че в продължение на петстотин години той е страдал, и е страдал много и тежко. Неговите врагове са искали докрай да го унищожат, да го затрият от лицето на земята; но за да се противопостави на това, българският народ е трябвало да претърпи много тежки страдания, да принесе много жертви. И Бог знае колко подвижници, колко мъченици за вяра и род са скрити от нас завинаги! Ние не знаем техните имена, нито страданията им… Историята мълчи за тях и, по всяка вероятност, ще мълчи. Може би след време ще се намери талантлив и вдъхновен поет, който поне приблизително ще изобрази съдбата и страданията на нашите предци. И дай Боже, по-скоро да се яви такъв поет!“ (Васил Друмев — Търновски митрополит Климент)
Съдържание:
Вместо въведение. — Посвещение. — Положението на християните под мюсюлманска власт. — Вик от миналото (свидетелства за страдалчеството на българския народ). — България, която загубихме (свидетелства за нявгашните нравствени съкровища на българския народ, просияли чрез вековното му страдание). — Девойка пее нейде в полето. Златни пръски от ручея на българската народна песен — Отечество изстрадало (картини и фотоалбум) — Библиотека ново!
НОВИ ПОСТЪПЛЕНИЯ
25.02.2016 Невена Попова. Народни закрилници (pdf, 27,27Мб) Раздел БИБЛИОТЕКА
 |
«Тук ще разкажем за юначеството, несломимата сила и твърдост, за несъкрушимата воля и стремеж на нашия народ към свободен и по-добър живот, проявени от него през време на варварското „черно тегло", при турската феодална робия. Нека да знаем и помним през какви е злини минал и какви е премеждия преодолявал нашият храбър народ. Да знаем и помним каква сила и героични дела са показали в онова далечно и страшно време нашите народни герои — българските хайдути. Да се удивляваме на тяхната храброст и се поучаваме от тяхната народна преданост! С това да укрепим още по-яко любовта си към нашия мил народ и нашата татковина. Да се гордеем, че сме израсли от такъв храбър народ, който е понесъл толкова теглила и беди, каквито мнозина в големите страни ни са видели, ни са чули, и въпреки това нашата Родина върви напред, достига и задминава ония, които не знаят какво е чужда робия, нито родни пепелища. Да се гордеем и славим чудните народни подвизи и народни успехи от онова далечно време до днес, тъй както ги прославят най-хубавите наши народни песни!» |
18.09.2005 Йордан Венедиков. История на въстанието в Батак 1876 година. Издание на Баташкото читалище «Паметник 4-и май». София, печатница Художник. 1929 г.
ВМЕСТО ВЪВЕДЕНИЕ
«Почитай баща си от все сърце и не забравяй родилните
болки на майка си. Помни, че ти си роден от тях...» (Сир. 7:29-30)
«Спомни си стародавнте дни, помисли за годините на предишните поколения;
попитай баща си — и той ще ти обади, старците си — и те ще ти кажат» (Втор.
32:7)
«Аз, братя, още много исках да разкажа и да напиша за нашата любов към страданията на българите. Но дълбоко в паметта си размислих, че България откакто е останала сиротна от свои царе, всички еднакво неправедно страдаме. Затова разкъсва се сърцето ми от плач и изпълниха ми се очите със сълзи — и не можах да виждам словесата, които пиша, затова до тук написах. Вие, които сте отечестволюбци и ревнители за своя род, от това малко повествование разберете и за многото...» (Иеромонах Никифор, 1821)
Посвещаваме тази страница от «Православна беседа» на нашия многострадален православен български народ.
Макар днес единството на нашия народ във Вярата на прадедите ни да е разклатено из основи, а политическото му единство все повече и повече да губи духовното си, сиреч православно-християнското свое измерение; макар дори самата дума „народ“ днес да се употребява по-скоро като политически термин, отколкото като живо слово с пълнокръвен, духовен смисъл — каквото то е било в устата на предците ни — ние искаме да помним и да не забравяме мъките и страданията на ония, от които сме се родили; защото последното предателство — това към нашето минало, ще е и последна изневяра спрямо нашата духовна идентичност като народ — спрямо нашата Православна вяра. Ето защо въпреки антиисторизма, родомразието и останалите обезличаващи склонности на „съвременното мислене“, ние вярваме, че все още има родолюбиви българи, които изповядват духовния светоглед на своите деди и прадеди — светото и непорочно Православие. И чрез този спомен, който изнасяме из завехтелите книги, ние се надяваме тяхната връзка с миналото да се превърне в една здрава опора за техния православен светоглед, — и за тях, и за техните деца, и за ония българи, които ще се родят, за да живеят за Христа, да славят Христа православно и така да съхранят непомрачен духовния лик на Майката-Родина...
Избрани четива:
Защо балканските народи падат
под турско робство? — Отговора ни дава светителят на
Сръбската земя, златословесният епископ Николай (Велимирович) в своята
книга „Царски завет“. В нея св. мъченик княз Лазар разговаря с Ангела
Божий, изпратен да го утеши и утвърди в съдбоносния му избор — Царството
небесно пред земното царуване. Предлагаме на читателя откъс от книгата.
В мрачините на робското безвремие е скрита някаква
тайна...
Положението на християните под мюсюлманска власт
Православните християни в ислямската държава
Архимандрит
Трифон (Туркестанов). Положението
на християните в мюсюлманската държава съгласно шариата
По
следите на българските новомъченици: документи
и материали за страданията на православните българи под мюсюлманско иго
Сборник посветен
на страдалчествата на православните българи в 1876 г.
Ислямът
и асимилаторската политика на османската власт
Проф.
Петър Петров.
Съдбоносни векове за българската народност 
Периодът на османското иго е време на една упорита
асимилация, довела до налагане на исляма над значителни маси от българския
народ, а за една част — и до окончателно асимилиране и потурчване. Формите
и методите били различни: насилствени и доброволни, единични, групови и масови;
отвличания, поробвания, преселвания, еничарство и други. Различен бил и натискът
през отделните векове: краят на XIV и началото на XV в. се характеризират
с избиване и прокуждане от родните огнища на голям брой българи; XVI, XVII
и началото на XVIII в. бележат рязко увеличаване на мохамеданския елемент
в градовете чрез ислямизации и помохамеданчването на цели райони; от втората
половина на XVIII в. се наблюдава възмогване на българската народност, макар
че единичните помохамеданчвания не престанали. Така през цялото време на
османското иго съдбата и самото съществуване на българите като народност
били сериозно застрашени. Затова именно въпреки съществените различия в положението
на народа вековете на османското владичество се оказали съдбоносни векове
за българската народност. (→)
Еничарите в българските земи
Цветана
Георгиева. Кръвният данък.
Йордан
Йорданов. Към въпроса за еничарите,
закона за кръвния данък и прилагането му като средство за ислямизиране
на Балканските народи [във формат
.doc] [във формат .pdf]
Освобождението на България от турско робство
Проф.
д-р Йоно Митов. Освобождението на България от турско робство
1877-1878 г.
Георги
Тодоров. «Не нам, не нам, а имени
Твоему»
Георги
Стаматов. Турски паметник на
Шипка?
|
Милое мое чедо, красни
мои сину,
О, Царице, Мати Христианов
милостива, — Иеромонах Никифор, Кърджалии! Кое чувствително сърце не се разтреперва при това страшно за нашите прадеди име? Кой българин не ще заплаче, като си припомни онези нещастия, които са търпели нашите прадеди от кърджалиите? Колко села са ставали тяхна жертва! Колко невинни моми и деца са бивали завинаги отлъчени от родителите си и след като претърпявали големи безчестия, свършвали мъченически временния си живот! Бащи и майки са погинвали с хиляди от кърджалийска адска злоба!... Но само от кърджалии ли са търпели нашите прадеди? Ами от яничари? От делибашии?... — Митрополит Климент Независимо от многовековния гнет на мохамеданството, а може би именно вследствие на него българите в градовете и селата са запазили чиста не само православната вяра, но и религиозните обичаи на прадедите си. Те като че ли инстинктивно усещат, че Православието е тяхното знаме, бряг на спасението, ракла, в която до деня на възкръсването от робството трябва да се запази тяхната народност, за да не бъде смесена или погълната от мюсюлманството. — Всеволод Вл. Крестовски |
Свидетелства за страдалчеството на българския народ:
от разкази на очевидци:Бойчо
(Ангел Горанов). Въстанието и клането в Батак (исторически
очерк) © съвременна редакция — Православна
беседа, по едноименното издание, Пловдив 1892 г. — фототипно
издаден от «Културно-просветно сдружение „Възраждане на град
Батак“» и Университетско издателство «Св. Климент Охридски»,
София. 1991. Иван дьо Вестин. Из книгата му „Пътуване в страната на въстаналите българи“ Дж. Ал. Макгахан. Турските зверства в България — (Писма
на спец. кореспондент на Daily News Д. Макгахан) — 1876
г. Съдържание: Търновский митрополит Иларион Макариополски. Из: Изложение за страданията на Българския народ от гърците, подадено до великия везир в 1845 г. Търновски митрополит Климент. Слово за Иларион Макариополски (писано през 1876 г.) Иеромонах Никифор, иеромонах Иеротей. Повествование за страданията на България от агаряните в лето 1821 из вестниците до Освобождението:Вестник
„ХІХ-й век“: Теглилата и амнистията (вж. също: Сборник посветен
на страдалчествата на православните българи в 1876 г.)
из чуждестранните пътеписи ХV-ХIХ в.Руски пътеписи:Монах
Партений. Из „Разказ
за странствуването и пътешествието ми из Русия, Молдавия, Турция
и Светата земя“ (1839 г.) ново Английски пътеписиХенри
Кевъндиш. Из „Дневник
на г-н Хенри Кевъндиш до и от Константинопол“ от исторически съчинения:Йордан Венедиков.
История на въстанието в Батак 1876 година. Издание на Баташкото читалище
«Паметник 4-и май». София, печатница Художник. 1929 г. Академик Иван Снегаров. Турското
владичество — пречка за културното развитие на българския народ и
на другите балкански народи. (1958) от паметта народна:Родопски предания за страдалци за вяра и род (книгата съдържа разкази за съпротивата на родопските българи срещу насилствената ислямизация) Родопски песни за страдалци за вяра и род от перото на книжовници и поети:Митрополит
Климент Търновски (Васил Друмев). Нещастна фамилия
|
|
„От всички видени от мене досега селски люде, българите са най-простодушни, най-услужливи, най-приветливи“ Робърт Уолш, 1828 г. „Българите са земеделци — упорити и немногословни, но честни, чисти и целомъдрени“ Дж. Макензи и А. Ърби, 1866 |
Свидетелства за нявгашните нравствени съкровища на българския народ, просияли чрез вековното му страдание: |
| СТАРИ, ЗАБРАВЕНИ КНИГИ... | Библиотека «Многострадален народ»
Нека да знаем и помним през какви е злини минал и какви е премеждия преодолявал нашият храбър народ. Да знаем и помним каква сила и героични дела са показали в онова далечно и страшно време нашите народни герои — българските хайдути. Да се удивляваме на тяхната храброст и се поучаваме от тяхната народна преданост! С това да укрепим още по-яко любовта си към нашия мил народ и нашата татковина. Да се гордеем, че сме израсли от такъв храбър народ, който е понесъл толкова теглила и беди, каквито мнозина в големите страни ни са видели, ни са чули, и въпреки това нашата Родина върви напред, достига и задминава ония, които не знаят какво е чужда робия, нито родни пепелища. Да се гордеем и славим чудните народни подвизи и народни успехи от онова далечно време до днес, тъй както ги прославят най-хубавите наши народни песни!» |
ДЕВОЙКА
ПЕЕ НЕЙДЕ В ПОЛЕТО
Златни пръски от ручея на българската народна песен От всичко, що е създала
българската душа, няма нищо по-дълбоко и по-изразително от
народната песен. Но не всяка песен на народа, а оная, в чиито
недра — както слънцето в дълбок кладенец, — трепка светлината
на православната вяра на българина и отраженията ù в
живота му — целомъдрието, добротата, смиреността, страннолюбието,
безкористността, честността, трудолюбието и простодушието.
И, трябва да признаем, в народната ни песен основното качество
е простотата и нравствената чистота. Филип Андреев |
Из българските народни песни: |
|
|
|
© 2001—2016.
Оформление и редакция: Петко Т. Хинов |
|
