Антим — първи български екзарх

Животът и духовно-обществената му деятелност

Бележка: Езикът на книгата е осъвременен от редакцията на Православна беседа.

ГЛАВА ІІІ.

Напускане на учителството и заминаване в Измир. — Отиване в Одеската Семинария — Постъпването в Московската Духовна Академия. — Московският митрополит и мнението му за гръцкото духовенство. — Завръщане от Цариград. — Служението в руското посолство.

След три години учителствуване, при всичките молби на приятели и другари — които ценели неговата учителска способност — да не напуща учителското место, Антим напуснал родния си град и заминал за Измир, гдето бил назначен за черковен проповедник, „йерокирикс.“ Докле изпълнявал тая си длъжност, той се запознал с руския там консул, чрез когото сполучил да издействува да го приемат в Русия, за да продължи науките си. Антим постъпил отначало в Одеската семинария, гдето се подготвил по руски език и след това в Московската духовна академия. Курса той свършил в 1856 год. с отличен успех и прогласен бил за магистър. Севастополската война попречила на Антима да се завърне в отечеството си същата година; той останал там и бил произведен от Московския митрополит Филарет в чин йеромонах. През това време служил в руските черкви.

По време на пребиваването си в Русия Антим се запознал с всичките видни българи, като Никола Миронович в Одеса, Палаузов в Москва и много други, които му станали най-искрени приятели. С тези свои съотечественици Антим разсъждавал постоянно върху повдигнатия в България черковен въпрос. Той бил често викан от московския митрополит Филарет; един път в разговора за гръцкото духовенство и българския черковен въпрос митрополит Филарет му казал: „гръцкото влияние върху черковния въпрос е достигнало своя край. Тяхното духовенство е необразовано, горделиво и предадено на лихоимство. Неговото влияние посем-сега ще бъде заменено с онова на Европа, сиреч с влиянието на католическото духовенство. То е образовано, хитро, богато, защото разполага с парични средства и има такт, па освен това то ще се ползува и от покровителството на чуждестранните посланици. Скръбно е, гдето гръцката черква не рачи да се помири със славянските народи и да им даде да извършват богослужението на езика си.“ В 1857 г. след сключването на мира, когато духовете поутихнали, Антим напуснал Москва и се завърнал в Цариград. Често пъти подир завръщането си той си спомнял думите на мъдрия си наставник, Московския митрополит — думи, които дълбоко проникнали във впечатлителната му душа. В Цариград в продължение на два месеца, Антим изпълнявал длъжността на йеромонах при руското посланичество, гдето той се ползувал с голяма почит, едно, защото бил руски възпитаник и друго, като човек с извънредна способност.