Category: Севлиево

Част първа – корени, жив извор, житейска свяст и надежда за нашето пребъдване и занапред Първа част на беседата ми за българския език, изнесена в...

Днес отново го видях. Циганинът от детството. Веднага го познах – същото лице, но набраздено от една тиха, неведома печал. И косите, почти изцяло бели....

Предишната ограда на гимназиятаме следва и до днес в неясен спомен,минавам ли край новата – зелената,оплетена от хладни железа.А старата бе с тухли неизмазани,на всеки...

Малък апартамент в края на Севлиево. Един прозорец гледа към Крушевския баир – хълми, нагънати така, че да скрият от очите една неизведана земя отвъд,...

Някога, някъде имаше едно място, от което днес е останала само светлина. Името му е Севлиево. На това име обаче днес живее друго място, а...

Гореща и ясна следобед ме посрещна в бащиния град. Севлиево грееше омърлушено. На завоя към улица «Еделвайс» зърнах, окастрени до разклонението на дънера, яките и...

Тая сутрин се събудих на дъното на светъл вир. Над мъглявото, задимено други дни Севлиевско поле нощта бе изляла езеро от непосилна синева – затова...

И тъй, стенописът на «Света Петка» бе заличен. Замазан. Символично. Както замазват и българската история — припряно, необмислено, грубо. За мен това в никакъв случай...

Отново е петък. Днес септември се сбогува с нас. В синята утрин плаваме с моя син, яхнали велосипед, към изгрев-слънце. Към детската градина. Тъжно му...