Category: Севлиево

(Откъс от книгата ми с детски спомени) Заваля слънце. Омърлушените клонки на дърветата чуха плисъка му и започнаха да се събуждат от зимен сън. Локви...

Гледамъ вчера съсѣда, мѫжь отъ нашето, на 70-тѣ, поколение, сдвоилъ се – цѣпи дръвца. Въ двора си отъ лани пусналъ кокошкитѣ – всичко опоскали. А...

І. Тих дъждовен ден ни поднесе ръкойка свежа дъбова шума, още щом стъпихме на старопланинска земя. Всичко тъне в зеленина. Пътеката е зелена ивица от...

Не обичам промените… … В човеците, в предметите и всичко, що живее наоколо ми… В тях обичам не промените, а делничността, повторението, оная приветлива, ненатрапчива...

Промените от 1980-те насам са толкова огромни, че когато си спомням детството с неговия свят, хора, дори природа, имам чувството че съм живял на някаква...

Част първа – корени, жив извор, житейска свяст и надежда за нашето пребъдване и занапред Първа част на беседата ми за българския език, изнесена в...

Днес отново го видях. Циганинът от детството. Веднага го познах – същото лице, но набраздено от една тиха, неведома печал. И косите, почти изцяло бели....

Предишната ограда на гимназиятаме следва и до днес в неясен спомен,минавам ли край новата – зелената,оплетена от хладни железа.А старата бе с тухли неизмазани,на всеки...

Малък апартамент в края на Севлиево. Един прозорец гледа към Крушевския баир – хълми, нагънати така, че да скрият от очите една неизведана земя отвъд,...

Някога, някъде имаше едно място, от което днес е останала само светлина. Името му е Севлиево. На това име обаче днес живее друго място, а...

Гореща и ясна следобед ме посрещна в бащиния град. Севлиево грееше омърлушено. На завоя към улица «Еделвайс» зърнах, окастрени до разклонението на дънера, яките и...