Поборница воевода
по действителен случай, описан в книгата на Гр. Дяченко «Духовный мiръ» Равната степ мълчеше. Нито полъх. По лицето на дядо Афанасий играеха отблясъците на високия...
по действителен случай, описан в книгата на Гр. Дяченко «Духовный мiръ» Равната степ мълчеше. Нито полъх. По лицето на дядо Афанасий играеха отблясъците на високия...
„И за Бога забравила, тихо България чезне.Мрат селяците кротки, изчезват гори и селца.“ В събота по обед — 29 октомври 2005 година, на втория ден...
– Защо трябва да вярвам в пандемията и Ковид? Ти вярваш ли в Бога? – Не и конституцията ми дава правото на свободата да вярвам...
Гледамъ вчера съсѣда, мѫжь отъ нашето, на 70-тѣ, поколение, сдвоилъ се – цѣпи дръвца. Въ двора си отъ лани пусналъ кокошкитѣ – всичко опоскали. А...
Посвещавам на книгите и библиотеките, изхвърлени на улицата след Десети * Сутринта на 23-ти декември България осъмна в необикновена тишина. Най-ранобудните клошари, които зимният студ бе...
Пристигнахме в самотната ни вила незабелязани от никого. Не бяхме планирали нищо. Очаквахме само щастие, само блажени дни. Уина и аз бяхме почти годеници по онова време, макар да не бяхме споменавали това открито. Макар да го знаехме, ние не казахме нито думица по тоя предмет първите два дни във вилата. Хранехме се на същата маса, но вечер си казвахме „лека нощ“ като добри приятели и спяхме поотделно. И една нощ…
на моя приятел от детството, Мирю Луната плуваше в умисленото нощно небе. Гълъбите кротичко спяха в малкия гълъбарник. Направил им го беше Мирчо миналата седмица....
Това се случи неочаквано. Пътувахме с моя приятел чичо Иван към София с автомобил от един далечен град. Вече наближаваше обед и тъкмо минавахме през...
(Приказка за едно българско село) Между три хълма, разположени като три силни опори — за гръб срещу полския вятър и дивите зверове — има едно...
На татко и мама Малкото дете седеше край прозореца и гледаше. Снегът се сипеше спокойно и колкото по-дебел ставаше, толкова по-леко падаха върху него нови...
С колата стигнахме в подножието на планината – могъщата българска Родопа. Но това беше непозната, ширна, висока планина. – Къде е селото ти? – попитах...
Вкопчен в писането, като потъващ — в сламка, той неспирно пише. Всяка мисъл, впечатление, всяко възвишено стремление, всичко иска да запише и да остави някому?...