Category: Поезия

Облак рухо разповил над задрямалия кър сред харман от синя свила като белогрив айгър. Сиромашко, свидно лято! Малките пастири пеят, лястовички, сетно ято в южни...

ПОМЕН ОТ БЕЗСЪНИЕ Колко много нощи съм заспивал през ранното си детство в тая къща а баба се е будела, да ме завива – да...

27 ОКТОМВРИ 2017 Окапва есента като отронени по пътя ми листа, по мислите ми лепне споменно; и от свиста на вятър шмулещ клоните ѝ ноще...

«България въ пѣсни (1850–1935)» – Антология отъ български поети (съставилъ Г. Константиновъ) Чуйте цялата стихосбирка (2:25:24 ч. / 266.25 Mb) Книгата съм обнародвал сканирана тук....

ТАЯ НОЩ ме събуди отново видение минало каруца олющена у прадядови влезе на двора през голямата порта, отдавна премахната, към плевнята, вече несъществуваща – каруца...

Предишната ограда на гимназиятаме следва и до днес в неясен спомен,минавам ли край новата – зелената,оплетена от хладни железа.А старата бе с тухли неизмазани,на всеки...

«… ако има ощетени в нашата видеоепоха, това са сигурно мъртвите поети…» Избрана любовна лирика от български поети   МОНОГРАМЪТ НА СЪДБАТА Търсете всички варианти,...

На една «жрица на любовта»   Когато някой, с лекомислено сърце, реши да вкуси смърт той не разбира ни живота, ни смъртта… А ти, която...

Сякаш зърна от слънцепо покрива рони небото –дето е паднало зрънцечовки небесни го зобат,по керемидите тропат.Звън керемидите ронят,плочника звънко подпява,белите покриви таят,с нежност попива шуртежаснежната...

Случайно открихъ това мое стихотворение на откѫснатъ листъ срѣдъ стари архивни тетрадки. Да го сподѣля е най-добриятъ начинъ да го запазя. П. Т. Хиновъ Ухае,...

ДЪЖДОВНА НОЩ Многохиляден хор от цикади планината безлюдна люлее; тъмнината е непроходима, ситни капчици рони над пътеките глухи бамбука. А във мене притиснати нейде толкоз...

В тоя ден всички смърти на хора любими се събират във мен. Олиселите черепи с голготския череп Адамов се сливат и тежи от мълчание болката...