Category: Поезия

Оня светъл прозорец гледаше право в небето,той ми даваше облаци, птици, звезди и простор,той бе моят приют подир гневния ден, къдетосе прибирах премазан от хилядолетна...

Тоя грозд е стих ненаписан —само миг, и словата отлитатв небосвода, где облаци скитат…Тъй светът е отвека орисан:съществува единственоминало бъдещенастоящето чезне с мига,в който гроздаоткъсвам…

Снегът е цял. Проправям си пъртинакъм приказна камина под снега.Небе отдавна няма. Оцелявам,защото цял светът е в белота. С метличка чистя пъновете стари,снегът е сух...

На Таня Ф. Щом корените заговорят,щом откъм корена боли,и най-трънливия листакс дъжда и вятъра мърморещсе свива и от болка ронинад скрития дълбоко корен. И като...

Дочака дъжд, отрудена старице –застлаха ти попуканата дланна суха есен сухите листа,от дълги дни набраните сълзиципомазаха ти ссъхналите рани,умиха ти сплъстената коса,приспаха ти страха и...

Врани се реят,клони стърчат.Хълми чернеят,следи не личат. Пушек далечен,зад десет баира –никой тук вечене се прибира. Въглени тлеятнад хребети мрачни,мълком гаснеятзарници здрачни. Къща пустеещавехт виранлъктоку...

ФОШАНСКИ ЕСЕНИ на Лили 1. Предѝ десет есенинезнайни звездинад Лòцун мъждяха…Подир душния ден,накрай прахолякакрай Рижите кули,аз стоях и те чакахда дойдеш със сто и седмицата…А...

Небето вечерно е чисто,звездите далечни са ясни,като щастие детско са ясни!Защо ли дори да помисля не мога:звезди, вие греете като моето щастие! Но защо си...

Отъ гроба възкресенъ излизатридневниятъ, подпухналъ Лазарь,но даже Марта и Марияне чакатъ, за да го повежатъ! Христосъ въ Йерусалимъ възлиза,но само сѣнкитѣ атлазенипостилатъ пѫтя вмѣсто ризи,и...

Страхът болезнено разчупвана земните надеждимъртвата черупка,и изпод струпеите,от неволята изстъргани,отново детската ни кожа се показвачувствителна и плаха…И пак милувката на Бога сещамеи допирът ни плашии...

Песен първа Отново идат дни на покаяние. С отмерен звън събира храма свят на тихото Андреево стояние и беден и богат, и стар и млад....

Песен първа Виелице, завий, фучи, засипвай, света безумен в бяло погреби, косите на душата ми сиротна с надгробна нежност ослани! Като невяста, сведена без свяст...