Category: Поезия

Небето вечерно е чисто,звездите далечни са ясни,като щастие детско са ясни!Защо ли дори да помисля не мога:звезди, вие греете като моето щастие! Но защо си...

Отъ гроба възкресенъ излизатридневниятъ, подпухналъ Лазарь,но даже Марта и Марияне чакатъ, за да го повежатъ! Христосъ въ Йерусалимъ възлиза,но само сѣнкитѣ атлазенипостилатъ пѫтя вмѣсто ризи,и...

Страхът болезнено разчупвана земните надеждимъртвата черупка,и изпод струпеите,от неволята изстъргани,отново детската ни кожа се показвачувствителна и плаха…И пак милувката на Бога сещамеи допирът ни плашии...

Песен първа Отново идат дни на покаяние. С отмерен звън събира храма свят на тихото Андреево стояние и беден и богат, и стар и млад....

Песен първа Виелице, завий, фучи, засипвай, света безумен в бяло погреби, косите на душата ми сиротна с надгробна нежност ослани! Като невяста, сведена без свяст...

Сутрин, когато звездите изстиват, някой запалил е чудно кюмбе. Млечни сияния в стаята влива градчето, захлупено с бяло бомбе. Баба плете на миндера унесена зимен...

НЯКЪДЕ Някъде нежността не умира, някъде милия ромон не спира, някъде ласкави листи простира златна липа над люлка любима… Тамо душата ми сънно почива тамо...

ПЕСЕН ЗА ЖЕНАТА Не тая, що във вихъра на оргии на сладострастен пир в калта дарява похотни възторзи на гмеж от роби на страстта. Не...

У дома има стар телефон оцелял от моето детство. Всичко друго е вече отминало, овехтяло, изгубено, хвърлено, само старият, чер телефон от дома на баба...

Вратата зее днес отворена… Тук някога кипеше от живот. Под стряхата гнезда на ластовици отлетели се ронят със зида полусъборен; врата без ключ, повярвала на...

Тихо капят цветенца в калта. Планините бледнеят тревожно. Подир зимата мре пролетта и детинството е невъзможно. И в очите младенчески зрее на греха присмехулният блясък...

Изтръпнал наблюдавам нощем как устремно мигът се свлича, след миг, недообикнат още, по сипея, живот наричан. Заспивам и усещам как след някакъв въртоп несвестен, и...