Category: Поезия

ТВОЯТ ГЛАС Като косите ти е гъст гласът ти тъмен —с очи залязващи потъвам бавно в него,едвам удържам се над черните вълни,които ме притискат и...

По-бѣла!По-бѣла!По-бѣла!Да бѫде душата избѣлена цѣла,покривай я, Нѣжний, докрай съ покривало,да стане невидимо — що е видѣла,калища, чернища и хорски злобища,прочетени-чути, да спят въ пепелищаотъ свѣтла...

Нанесѣте въздишкавърху сломения есененъ листъ…Така… не натискайте много —той вече е плахъ до разкѫсване…Слѣдъ нея недѣйте поставя удивителна,а умилостивителна… (16 окт. 2021 г.)

Когато долната земя е вече много долна,а ти пълзиш, изопнат към орляцитеи, всеки страх оставил на долняците,нехаеш, че си сам и че е болно… Там...

Сънуваш, че са те увлеклив подземие уютно и широко,и те въвличат все по-надълбокода си на сигурно – от входа по-далеко. А после те насочват все...

Звъни септември.Сбират се децата…Ала над тоя чакан звънсе спуща бавно креп от маски чернии над главици детски облаци чемернисе сбират като гарвани отвън…На старото училище...

Топи се лятото… и малкият ни святсе свива пред сланите боязливо.Една пчела за полет в непознатипредели сбира сетните си сили.Остава само напръстник от бистронебе без...

Небето влива бели мастилапо всички хоризонти млечносивии селската предутринна мъглабила и хълми околни залива.Далече нейде, сънено щурчес последни сили трака броеница…Завито плътно, моето момчеброи колички...

Балкана нахлупва власат ямурлуки черни овни се засилват,та блъскат чела над смълчаното билои в миг прозвънява улука. Миг светъл преди да угасне небетопрощални лъчи ме...

на жена ми Тази жена заслужавапланина от любов —десет години е майкане само на нашите рожби,но и на родния дом! Десет години далечеот бащина стряхатя...

И носим се всички на сал,отнасян от буйна рекакъм страховит водопад;зад нас са и детство, и младост,и плаваме бавно така,гребейки назад до премала… В началото...