Category: Поезия

We‘re two of a kind, Silence and IAlan Parsons Не обичамъ ни куче,което ме лае,нито коте, коетоми се умилква;прѣдпочитамъ да пияотврѣдъ тишина —за душата ми...

Тома не вярваше, но не за друго,ами защото толкоз Те обичаше,че искаше да бъдеш Ти, не друг. И„Бог мой и Господ мой!“ наричашеЕдинствения, Койтоот небесата...

Днес моето златно момиче,отново рожденица стана!Отлитат годините, тичатдецата ни в двора засмяни. Днес моята златна женане нова започва година,а рожба четвърта донасяна малката наша родина....

Смирението идваневидимо при тоякойто осъзнае,че то е Божий дар,и че за тоя дартой е напълно недостоен.То е невидимонапълно — като любовта.То е безплътнокато нея —...

НЕЖНИ ДУШИ През някаква таѝнствена вратав бездомния ти дом се озовавампод хромовата синевана извехтяла снимка от потъналата младост…Дори усмивката ти там е друга,а и словата...

Честност,трудолюбие,чистосърдечие,простодушие и свян.Съвест,жизнелюбиеи вреченостна народен идеал. Щедрост в бедност,целомъдрие,милост,вярност,гостолюбие,бодър уми книголюбие… Казват, „Времетое друго!“Вятър времето!Погубихмезлатниядуховен плуг,нивата обрастес тръне,в тъмен страхдушитетънат,и опоскана Българияне намира пътназад към...

Синия тюл на небето крепятдевствено бели брезици.Гълъб прогука. Искрящи сълзицикъдрави листи росят. Облаци сетни топят се далечев купола, син до полуда.Слънцето слиза в упойната вечер,бяла...

ПРИЗОРИ Призори приливиприказ сияйнапръска зоратав примръзнали гранки. Приказки простиразправя пробудена,притчи призѝвнопреплита-плете. Пристан сияенад пръсти преплетени,пристан прозрачна —родно небе,призрачна пропастприбира нощта… Пролет приижда,прелива, плетепрѝзорно булоот прежда...

От нежност, събирана толкова зимиомекна самата ѝ същност;и никакви рани – същински и мними,покоя ѝ в плач не превръщат. Тя грозна е, знае! — Но...

КОПНЕЖ Копнеж за зима.Чиста.Белоснежна.Неповторима.Тиха.Нежна.Като снежинкалека и ранима —най-детсказима… 7 дек. 2016 СНЯГ Нека бавно пада снегът.На есенен дъжд се наслушах,на писък на вятъри шум от...

Вече трийсета есенлистата се ронят.Оредява Родинатаклон подир клони се питам, ще видя линякога пролетили сетнята есенще дочакам бездом?… Ще остане ли нещоот нашия свят?…Или кални...

Грее над всичкослънцето бялоотварям прозорецахвърлям одеялои се потапямв светлия огън…Сещам в просъница –Катето ляга идетска главицана рамо полага ми.Двама отплавамев благата жар наследобеда тих –от...