Category: Поезия

НЯКЪДЕ Някъде нежността не умира, някъде милия ромон не спира, някъде ласкави листи простира златна липа над люлка любима… Тамо душата ми сънно почива тамо...

ПЕСЕН ЗА ЖЕНАТА Не тая, що във вихъра на оргии на сладострастен пир в калта дарява похотни възторзи на гмеж от роби на страстта. Не...

У дома има стар телефон оцелял от моето детство. Всичко друго е вече отминало, овехтяло, изгубено, хвърлено, само старият, чер телефон от дома на баба...

Вратата зее днес отворена… Тук някога кипеше от живот. Под стряхата гнезда на ластовици отлетели се ронят със зида полусъборен; врата без ключ, повярвала на...

Тихо капят цветенца в калта. Планините бледнеят тревожно. Подир зимата мре пролетта и детинството е невъзможно. И в очите младенчески зрее на греха присмехулният блясък...

Изтръпнал наблюдавам нощем как устремно мигът се свлича, след миг, недообикнат още, по сипея, живот наричан. Заспивам и усещам как след някакъв въртоп несвестен, и...

Те правеха любов. Когато я направиха, Богдана я нарекоха. Те правеха любов. Не я оставиха край пътя, нарекоха я Катя. Те правеха любов. да се...

Старата улица. Старата къща. Нашата стара липа! От стройна мома до корава старица пред старата дядова къща тя бдяла и чакала кога ще се върна...

Облак рухо разповил над задрямалия кър сред харман от синя свила като белогрив айгър. Сиромашко, свидно лято! Малките пастири пеят, лястовички, сетно ято в южни...

ПОМЕН ОТ БЕЗСЪНИЕ Колко много нощи съм заспивал през ранното си детство в тая къща а баба се е будела, да ме завива – да...

27 ОКТОМВРИ 2017 Окапва есента като отронени по пътя ми листа, по мислите ми лепне споменно; и от свиста на вятър шмулещ клоните ѝ ноще...

«България въ пѣсни (1850–1935)» – Антология отъ български поети (съставилъ Г. Константиновъ) Чуйте цялата стихосбирка (2:25:24 ч. / 266.25 Mb) Книгата съм обнародвал сканирана тук....