Category: Носталгия

Вечерният здрач падаше тъй спокойно, в смрачения двор пред жилищния блок — детски глъч, някъде щурче подръпва струнна песен. Изведнъж се усетих, че не е...

„И за Бога забравила, тихо България чезне.Мрат селяците кротки, изчезват гори и селца.“ В събота по обед — 29 октомври 2005 година, на втория ден...

Синия тюл на небето крепятдевствено бели брезици.Гълъб прогука. Искрящи сълзицикъдрави листи росят. Облаци сетни топят се далечев купола, син до полуда.Слънцето слиза в упойната вечер,бяла...

Вече трийсета есенлистата се ронят.Оредява Родинатаклон подир клони се питам, ще видя линякога пролетили сетнята есенще дочакам бездом?… Ще остане ли нещоот нашия свят?…Или кални...

В спомените си от детството и ранното юношество храня нещо, което не е свързано с духа и вярата, но все още топли сърцето ми. Нашето...

(Откъс от книгата ми с детски спомени) Заваля слънце. Омърлушените клонки на дърветата чуха плисъка му и започнаха да се събуждат от зимен сън. Локви...

Някога хората имаха малко земя, малко книги, много деца и много слънце. И дори не знаеха, че съществуват папуаси или ескимоси. Ограничеността има своите огромни...

І. Тих дъждовен ден ни поднесе ръкойка свежа дъбова шума, още щом стъпихме на старопланинска земя. Всичко тъне в зеленина. Пътеката е зелена ивица от...

Най-тъжния миг от живота ми бе, когато разбрах, че детството свършва; че къщурката с двете липи – тази първа, събрана в шепа сякаш моя България...

Промените от 1980-те насам са толкова огромни, че когато си спомням детството с неговия свят, хора, дори природа, имам чувството че съм живял на някаква...

Докъдето погледът стига, безбрежно море се простира. Вълните му бавно се вдигат и спущат, приливат-отливат, донасят пясък и го отнасят. Водите му са течна светлина,...