Category: Носталгия

Най-тъжния миг от живота ми бе, когато разбрах, че детството свършва; че къщурката с двете липи – тази първа, събрана в шепа сякаш моя България...

Промените от 1980-те насам са толкова огромни, че когато си спомням детството с неговия свят, хора, дори природа, имам чувството че съм живял на някаква...

Преди тридесет века Догдето погледът стига, безбрежно море се простира. Вълните му бавно се вдигат и спущат, приливат-отливат, донасят пясък и го отнасят. Водите му...

НЯКЪДЕ Някъде нежността не умира, някъде милия ромон не спира, някъде ласкави листи простира златна липа над люлка любима… Тамо душата ми сънно почива тамо...

Колко различни тишини има! Тишината, когато младостта е в силата си и звездите шепнат на щурците. Тишината, която безгрижният сън на детството ни е подарил....

У дома има стар телефон оцелял от моето детство. Всичко друго е вече отминало, овехтяло, изгубено, хвърлено, само старият, чер телефон от дома на баба...

Начевам дългообещаното писмо с въпрос: какво е общото между детството и вечността? Детството е сянка на вечността при Бога, вечността е истинското, незалязващо детство. Спомняш...

Изтръпнал наблюдавам нощем как устремно мигът се свлича, след миг, недообикнат още, по сипея, живот наричан. Заспивам и усещам как след някакъв въртоп несвестен, и...

Старата улица. Старата къща. Нашата стара липа! От стройна мома до корава старица пред старата дядова къща тя бдяла и чакала кога ще се върна...

С колата стигнахме в подножието на планината – могъщата българска Родопа. Но това беше непозната, ширна, висока планина. – Къде е селото ти? – попитах...

Днес отново го видях. Циганинът от детството. Веднага го познах – същото лице, но набраздено от една тиха, неведома печал. И косите, почти изцяло бели....

Облак рухо разповил над задрямалия кър сред харман от синя свила като белогрив айгър. Сиромашко, свидно лято! Малките пастири пеят, лястовички, сетно ято в южни...