Category: Много кратки разкази

Ръката на малкото момче в ръката на татко. Двамата тихичко заспиват. През прозореца надничат звездите, месечината и двете гугутки, дето живеят под стряхата. Нощта преминава...

Разговаряте ли с децата си за смъртта? Ако не, то вие ги лишавате от най-достойното мерило за достойнството на живота. Аз разговарям с тях, макар...

Докъдето погледът стига, безбрежно море се простира. Вълните му бавно се вдигат и спущат, приливат-отливат, донасят пясък и го отнасят. Водите му са течна светлина,...

Днес отново го видях. Циганинът от детството. Веднага го познах — същото лице, но набраздено от една тиха, неведома печал. И косите, почти изцяло бели....

Тая сутрин се събудих на дъното на светъл вир. Над мъглявото, задимено други дни Севлиевско поле нощта бе изляла езеро от непосилна синева – затова...

Отново е петък. Днес септември се сбогува с нас. В синята утрин плаваме с моя син, яхнали велосипед, към изгрев-слънце. Към детската градина. Тъжно му...

Тоше: Тате, хайде да играем с войници, тези (бежавите) са твоите, тези (зелените) са на Тоше. Аз: Добре. Нареждам войниците, а Тошко разполага свой зелен...