Category: Есета

0

Кратка история на първобитния човек

В началото бе гледането. Хората нямали книги и затова не оставили спомен за себе си, но след като се превърнали в прах, техните домове и...

0

Нашите агнета играят с вълци

Това бе мисълта, която прогони тази сутрин, малко преди пет, тъй нужния сън от мене. – Нашите агнета играят с вълци! Сякаш глас го изрече...

0

Метафизика на сладострастието

Престъплението като сладострастие. Сексуалността като енергийно поле, вход към което е човешкият ум Във всеки грях, във всяко престъпление има сладострастие – тъмното удоволствие от...

1

Трите основни неправди на новите „закони“ за „социални услуги“

Преди да прочетете това, настройте умозрението си като субекти на демократичната държава, които възлагат, чрез обществен договор, временното право на народно събрание и правителства да...

0

Плачещата любов, носталгията и красотата в романа „Сън в алени покои“ и българската литература

Петко Т. Хинов Първи срещи на българския читател с романа „Сън в алени покои“ Първото представяне на романа „Сън в алени покои“ в превод на...

0

Преди тридесет века

Преди тридесет века Догдето погледът стига, безбрежно море се простира. Вълните му бавно се вдигат и спущат, приливат-отливат, донасят пясък и го отнасят. Водите му...

0

Небесносиня свобода

Колкото по-малко се нуждае човек от каквото и да било, толкова по-близо е до истинската свобода. В старобългарските си корени думата “нужда” означава и “принуда”, “робство”, закрепостеност, окованост. Щастливо е детството, защото е без нужди, ала още по-голяма е свободата му, когато детската душа е лишена от страсти, амбиции, желания, капризи и пр.