Мечтанието на Иоана
Понякога Иоан оставяше сеитбата, мяташе на гръб ямурлука и се облягаше на някой ствол дървесен, а друг път си постилаше плъстения, непромокаем ямурлук и туряше...
Понякога Иоан оставяше сеитбата, мяташе на гръб ямурлука и се облягаше на някой ствол дървесен, а друг път си постилаше плъстения, непромокаем ямурлук и туряше...
… Лошият превод не е в лошия подбор на думите, а в послушното следване на логиката на чуждия, а не са своя език. Дълбокото знание...
(драсканици къмъ единъ широкъ за изслѣдване въпросъ) 1. Думата „спортъ“ има общоевропейска употрѣба. Въ старобългарския езикъ тя обаче нѣма точно съотвѣтствие. „Упраж(д)нение“ на старобългарски езикъ...
„Не можете да отгледате децата си така, както са ви отгледали вашите родители, защото те са ви отгледали за свят, който вече не съществува.“ Колко...
„Есента на средновековието“ от Хьойзинха започва с описание на „яркостта“ не световъзприятието на „средновековния човек“. Защо е тъй ярък цветът на неговото възприемане за света?...
Една от малкото български поетични книги, в която почти всяко стихотворение е шедьовър, или поне остров – самостоятелен, високобрежен, примамлив – откъдето човек може да...
Компютрите не мислят. Роботът не мисли. Защо твърдя това? Защото мисълта е като дъха – неуловима, трепкаща, непостоянна, неопределима величина, която може да бъде изразена...
Една от най-странните фрази, които като християнин съм чувал, е „спасявам се“. Цялата прелест на фразата е събрана в това „се“. Себе си. Сам. Своята...
Катето, петгодишната ми дъщеря, има по-вѣренъ езиковъ усѣтъ отъ масовата журналистика (или, по аналогия съ „коронавируса“: масажурналистиката). Не я хваля. Тя сама се досѣти да...
Моето литературно верую (да не се бърка с „чисто изкуство“ и „изкуство заради самото изкуство“) Не обичам този век, тази реалност. Не ми натрапвайте вашите...
Най-тъжния миг от живота ми бе, когато разбрах, че детството свършва; че къщурката с двете липи – тази първа, събрана в шепа сякаш моя България...
Когато една дума не може да се „приватизира“ отведнъж (както „майка“, „баща“ и т. под.), тя се „клонира“. От една-единствена, майката става „биологична“, „приемна“ и...