Денят на българската благодарност
ТРЕТИ МАРТ Е! Независимо от черния език на човешката неблагодарност, България празнува. Ако не Освобождение (защото някои вече предпочитат думата «окупация»), то поне завръщането ни в историята като държава с личностно име: БЪЛГАРИЯ.
Днес, когато все повече излизаме от историята, било емигрирайки, било криейки се в задни дворове, било еманципирано продавайки се на чужди интереси, било превръщайки окървавената с бащина кръв родна земя в дивиденти и проценти, помненето на 3-ти март е въпрос на оставане в съзнание. В българско съзнание. Поне днес потокът на безсъзнателното разхищение на българска съвест, българска обич, българско слово, българска земя, би трябвало да спре. Ако не от благодарност, от страх поне. От страх пред собственото зло. Не онова, което все си мислим, че някой друг ни все ни внася отвън… Нашето зло.
Днес прочетох любопитна статия*, като цяло опростенчески отразяваща едно сложно преплитане на исторически обстоятелства и международни политически воли. В нея се казва следното: «Във войната на русите срещу Турция няма ни славянско единение, ни братска помощ, има само злато и окупация». Статията също е донякъде плод на забравяне.
Забравяне, че между държавна политика и народна воля има огромна морална разлика, дори когато посоките на двете съвпадат. Дори когато лошият император е искал да ни освободи, за да ни пороби, обикновеният руски селянин е проливал кръвта си за една Идея. Идеята, че християнската кръв, която се пролива някъде далеч от него, е същата като неговата. Идеята, че там някъде безнаказано изнасилват жени, убиват деца в майчина утроба, смъкват и кожата от гърба на сиромаха. Обикновеният руски, румънски, фински и пр. селянин е дошъл тук, защото не е търпял неправдата. Той не е дошъл тук, за да ни вземе нещо. Нека не забравяме, че тази цена (изчислена по-долу в злато) е и цената на пролятата руска, финска, румънска кръв върху българската земя. Нека не забравяме, че най-долнопробното качество е неблагодарността. Независимо дали ще наричаме 3-ти март «Освобождение» или «Окупация». Неблагодарността е качество, което смъква човека в света на бесовете.
_____
* Христо Марков «Национален празник, ли?! Освобождение, ли?!» (Фактор.бг)
Силни и правдиви думи. Благодаря, Петко!
Честит празник!