В СУ бе представен българският превод на романа «Уморен да се раждам и да умирам» на писателя-нобелист Мо Йен
В Конферентната зала на Софийския университет «Св. Климент Охридски» се състоя премиерата на романа на Нобеловия лауреат за литература за 2012 г. Мо Йен «Уморен да се раждам и да умирам». На събитието присъстваха Антония Цанкова, директор на Институтa «Конфуций» в България, проф. Александър Федотов, директор на Центъра за източни езици и култури към СУ, студенти, преподаватели, китаисти и почитатели на китайската литература.
Мо Йен е автор на новели, повести, романи, сборници с кратки разкази и есеистика, а до момента българският читател познава романа му «Промяната», преведен от английски език. През септември 2014 г. Мо Йен бе удостоен с почетното звание «Доктор хонорис кауза» на Софийския университет «Св. Климент Охридски».
Екатерина Капралова от издателство «Летера» описа книгата „Уморен да се раждам и да умирам» като един от шедьоврите на Мо Йен. Тя благодари от името на издателството на ръководството на Институт «Конфуций» за съдействието по време на цялата организация на издаването на романа в България. Антония Цанкова разказа на присъстващите интересни случки от посещението на Мо Йен в България, както и личните си впечатления от писателя.
Антония Цанкова
Преводът на български език на книгата «Уморен да се раждам и да умирам» на Мо Йен е дело на Петко Хинов, който освен този роман има преведени няколко книги, сред които «Тридесет и шестте стратегеми», «Нощни разговори край огнището» (изд. Изток-Запад). Петко Хинов и Стефан Русинов, преподавател по китайска литература, който също е преводач от китайски език («Един ден» и «Изплези си езика»), представиха книгата пред българските читатели.
Стефан Русинов
Стефан Русинов очерта особеностите в творчеството на Мо Йен и личните си впечатления от неговите книги. Той отбеляза, че силата на носителя на Нобелова награда за литература за 2012 г. е в епичното писане. Русинов заяви, че за него издаването на всяка книга е празник, но на тази е особено голям и благодари на Института «Конфуций», че с дейността си спомага на китаистиката да «проговори» и тя добива все по-голяма популярност: «Говоренето е протегната ръка. Говоренето е желание за общуване. В този смисъл за мен е особено важно, че тази книга излиза в поредицата «Съвременна класика» на издателство «Летера», редом с автори от други краища на света».
Стефан Русинов благодари и на преводача Петко Хинов и заяви: «По мое мнение той е един от малкото български китаисти, ако не и единственият, чиято езикова екипировка може да се мери с тази на Мо Йен и чийто български език може точно толкова, колкото китайския на Мо Йен. А китайският на Мо Йен може главозамайващо много». Русинов подчерта, че да се превежда Мо Йен е изключително трудно.
Преводачът на «Уморен да се раждам и да умирам» Петко Хинов разказа за самата книга и представи съдържанието като семеен епос в няколко епохи. Романът проследява живота на няколко поколения китайци, в средата на чиито изменчиви съдби е поставена историята на богатия земевладелец Симън Нао.
«За тази книга, след получаването на Нобеловата награда, самият автор казва: «Този роман сравнително цялостно изобразява моя писателски стил и моите издирвания в областта на изкуството на романа». Книгата е разказана като диалог между Симън Нао — шесткратно преродилия се богат земевладелец от докомунистическата епоха — и Лан Дзиефан, сина на Лан Лиен, Синьото лице — кръгло сираче, което Симън Нао е спасил от гладна смърт и премръзване. Историята започва на 1 януари 1950 г. и завършва на 31 декември 2000 г. Книгата е разделена на пет части и е разказана в 58 глави, всяка от които, по образец на класическите средновековни китайски романи, започва с двустишие, загатващо за имащото да стане в нея», заяви още Петко Хинов.
Повече информация за романа «Уморен да се раждам и да умирам»: https://petkohinov.com/?p=251
Оригиналът на статията е поместен на сайта на Софийския университет «Св. Климент Охридски»
Vazhiten ot tova koeto si postignal i prodalgavach da pravich. Iskrenno ti gelaia zdrave i ambicia da prodalgavach v tova napravlenie.
Izviniavai no niamam kirilica