Стихът ти е безумнонежен
в сърцето бисерно звъни,
ала кого в тоз свят обречен
с такава нежност би пленил?
Затуй и времето в забрава
погребало е красотата
на твойте песни – тя не става
за чалга, рап или хава…
Но с дух бленуващ те политат
над разлюлените вълни –
и от меда им пак опита
душата ми ти с тях рани!…
(П. Х., 24 август 2013 г.)
Николай Лилиев
НЕБЕТО Е БЕЗУМНОСИНЬО…
Небето е безумносиньо,
полето празнично звъни,
там моята душа ще мине
към неизвестни далнини.
Ще пръска времето забрава
над позлатените вълни
и моята душа ще плава
към неизвестни далнини.
А щом блянът на дух унесен
безбрежна есен осени,
тя ще издъхне като песен
над разлюлените вълни.
