Невинността

Убийството на невинността* е най-страшното убийство. Чудим се защо навсякъде из обществото са напълзели като гадини толкова грубост, безочие, наглост, безсъвестност… Защото с невинността се постъпва като с ненужно бреме в най-ранна възраст.

Невинността е осмивана и противопоставяна на зрелостта и това идва от напълно погрешните ни представи, че тя е нещо, което трябва час по-скоро да се изживее, да си отиде от живота на заякващото момче или разцъфтяващото момиче. Погрешно е именно в точката на противопоставянето. Защото вместо да се даде на невинността да узрее, тя бива откъсната и хвърляна като зеления плод на дървото, който никога няма да даде потомство, защото е преждевременно погубен.

Чудим се защо се топи нацията ни? Защо огрубява езикът ни? Защото заменихме нещо естествено с нещо противоестествено. Защото естественият път на зрелостта започва с невинността, а не с отказа от нея. Защото естественият край на пътя на невинността е не събличането от нея, а обличането й в естествената именно за невинността дреха на мъдрата, самовладееща се, изпълнена с умереност и сила зрялост. Без невинността, зрелостта се превръща във вампир, изсмукващ собствената си кръв.

______________

* Вземам понятието „невинност“ не единствено в смисъл на добрачно целомъдрие или девственост. Невинността е онова състояние на душата, при което злото, неправдата, лъжата и всички пороци са й чужди, тя усеща неестествеността им и не е нужно да се “владее”, за да властва над тях. Невинността е онзи дар, който в една или друга степен притежава всеки човек преди да “нагоди” вкуса си към злото тъй, че то да му се струва естествено и желано. Невинността е естественост. Невинността е цялостност. За разлика от наивността, която не вижда злото, “съзрялата” невинност го вижда много ясно с очите на опита и мъдростта. Но тя дотолкова му е чужда, че просто не може да го пожелае, дори да иска. Човек, чиято невинност в нежелаенето зло другиму е вече зряла и освободена от оковите на наивността, може да прощава и просто не може да проумее как е възможно да искаш някой да страда или да се лиши от нещо добро (това е психологията на завистта).