Не гордост с миналото, а чувство за наследство

Струва ми се, че гордостта с миналото е отместила встрани една доста по-важна черта на родолюбието, а именно чувството за наследство. Дори за парченце земя, над която някой твой дядо е лял потта си и в която е вложил в нея всички усилия на живота си – да я придобие, обработва, запази, предаде по-нататък. Най-страшното престъпление против родолюбието е доброволното прекъсване на това „по-нататък“, в което навярно мнозина от дедите ни са вложили целия смисъл на живота си. Да изоставиш родната земя, наследството, за което твоите предци са проливали кръвта си, над което са лели пот и са плакали – това е последната крачка, с която българинът напуска пределите на родолюбието. Изборът на охолен живот пред отстояването на наследството – за това могат да се намерят стотици благи и приемливи от гледна точка на логиката оправдания. Тази логика обаче е чужда на родолюбието. Ако повечето от нас се заловяхме за труда на дедите си, за обработване на онова наследие, в което те бяха вложили всичката си любов към нас, България щеше да стои, независимо от бурите на времената. Имало е много по-страшни времена и бури от днешните. Но тогава го е имало чувството за предадено, поверено наследство, и дедите ни са живели с трепетното чувство да го предадат нататък непокътнато. Оттук е извирало чувството, че земята ни е свята: не защото има нещо географски особено в нея, ами защото тя е наследство, предадено ни със запотени от труд, с окървавени от мъка ръце. Ключът към възраждането на България не е в компенсаторното „преоткриване“ на древните ни корени, а в устрема да запазим непосредственото си наследство – онова, което е още мокро от сълзите на близките нам по време и език деди и прадеди. Падението ни е в обезценяването на тези сълзи, в превръщането на земята ни от свещено наследие в географски ареал на „по-голямата“ Европа и света. Такава абстракция е пряко порождение на нихилизма, от който уж се опитваме да избягаме. В родовите отношения абстракциите са забранени. Те рушат. Има тук, сега, има вярност, има спомен, дълг, памет и трепетно опазване и приумножаване на НАСЛЕДСТВОТО на България.