The BUYcycle of History

Или: колелото на историята

Епоха на безследно изчезналите:
народни добродетели
национални богатства
хубава родна реч
свян и честност,
благородство и достойнство.

Епоха на нищото,
което ще остави подир себе си
наследници-деца,
което всякак ще следи
и друг да не остави нещо.

Епоха на човека-тръба
от едната страна влизат „консумативи“
от другата страна излизат… (пак консумативи),
а човекът си мисли:
сит съм
пълен съм
добре ми е
сега.

Епоха мъжделива и премрежена,
в която трудно се отличава
денят от нощта,
защото при такава всезадоволена относителност
всичкото е нищо
а пък нищото е всичко

Епоха на страшно страдание,
което някой другиму желае,
по причини обективни,
(завист, алчност, себичен мързел etc.)
по историческа необходимост –
сякаш Историята чака нас
да угодничим на колелото й,
дето все се върти до
окончателната победа на ——————-
след което всичко се завърта наобратно
до следващата окончателна…      (въпросителна? удивителна!)
Докле накрая Времето рече:
“е повече не мога тъй –
дори на мене ми е скучно с вас!”
И спре.
С две думи:
сегашно време….