Отдръпване

Отиват си бащите ни смирени
от спомени по сипея на времето,
в браздите неизкарани полягат
с отколе непогалвани чела.

С изопнати от кръста слепоочия,
с разтегнати до сетна вяра длани…
Замират думи нечии за смисъл
зариват нечий смисъл, цял във рани,

и дето хляб е расъл, гният корени
реките отшумяват забетонени.
Бащите ни, криле от нежност свили
с въздишка си отдъхват под иконите.