Ручей (да пазим българските думи)
Нека пазим българските думи.
Чрез тях родната ни земя се съединява с народа си.
Чрез тях гората е гора, езерото е езеро, ручеят — ручей.
Изгубим ли българските думи, ще изгубим и земята си.
РУЧЕЙ
Как с родни думи да запиша
музиката твоя?
Самата дума „музика“
чуждее…
А твоят глас звънлив
се лее, пее,
ломи се бистро,
клоните люлее,
че бих те назовал аз
звуколей!
С тез –ей и –ее
чисти, светли думи
когато чуя
всичко в мене грее
и чичопей сред клоните
се смее
на чародей глас бисерен
люлее
балканът ширнат като гърбав
змей е
над него небосклонът пък
синее.
Земята щом с езика си
се слее —
с гласа на вечност
ручея ми пее…
П. Т. Хинов, 7 януари 2014 г.
Из стихосбирката “Богатовски поля”
Из стихосбирката “Богатовски поля”