Събуждане

Зората сънно вдига клепки
и глухият сумрак редее
ресниците на къра трепкат
билата приказно немеят…
В присъница съзнавам светло
че нов ден в къщата ни влиза
и благодарност тиха сепва
в сън обновената душа.
Животът ми отново почва
и днес не трябва да греша —
че утрото е Божий дар
че отделила е нощта
с бездна от сън —
и глухият сумрак редее
ресниците на къра трепкат
билата приказно немеят…
В присъница съзнавам светло
че нов ден в къщата ни влиза
и благодарност тиха сепва
в сън обновената душа.
Животът ми отново почва
и днес не трябва да греша —
че утрото е Божий дар
че отделила е нощта
с бездна от сън —
на злото руините
с море забрава —
с море забрава —
всичко разрушено
и пак ме чака моят път
сред толкова недоцъфтели
сред толкова недоузрели
сред толкова недооткъснати
на вчерашния ден добри
и светли намерения…
Днес всичко трябва да поправя
днес трябва да се обновя
и да простя
и да забравя
и да се върна отначало
там, гдето съм започнал пътя…
Днес пак започвам да живея,
в зори отново съм на път
и в името на тоя ден
сълза посявам в утринта…
и пак ме чака моят път
сред толкова недоцъфтели
сред толкова недоузрели
сред толкова недооткъснати
на вчерашния ден добри
и светли намерения…
Днес всичко трябва да поправя
днес трябва да се обновя
и да простя
и да забравя
и да се върна отначало
там, гдето съм започнал пътя…
Днес пак започвам да живея,
в зори отново съм на път
и в името на тоя ден
сълза посявам в утринта…
П. Т. Хинов, 17 януари 1014 г.