Изгубени красиви слова…

Книгата е издание на „Книги на библиофила“ (!) и вече е библиографска рядкост. Показателното е, че тя е безценна и обезценена в същото време — купих си я на Ebay за… 0.99 £ от Великобритания. Бе грабнала вниманието ми в НБКМ още когато бях студент, началото на 90-те. Съдържа редки, красиви думи, безследно отшумели от това, което днес се нарича английски език. Безпощадната прагматичност на времето, в което живеем, не е успяла да изкорени потребността от „красиви слова“ (букв. красоти) в езика, не е залинял стремежът да са запази колкото се може по-богат родния език, напук на бинарно-опростителското мислене, което се шири, плавайки като машинно масло върху плитките води на потребителството и видеокултурата. Чарлз Макей е събрал в своя лексикографски труд от 288 страници немалък фонд от забравени английски слова, снабдил ги е с лесни за четене определения и примери на употребата им в старата английска литература. У нас подобни книги също вече не се издават, струва ми се. Последната, която ми идва на ум, е „Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ век“, който също вече е в историята. Нашият речник обхваща период от почти два века, докато лексиконът на Макей обхваща доста по-широк период и въпреки това е по-малобройно населен от „красоти“ на квадратен инч, което говори много за богатството на българския език и огромният му потенциал за развитие през последния век. Къде отиде този потенциал от началото на компютърната ера до днес? Урбанизацията и опростенчеството ли станаха причина за смъртта на диалектите ни — този основен извор на подхранване на българския език с живите води на непосредна, красива и неповторима словесност в България?

Посвещението на книгата на Ч. Макей гласи в превод следното: „Древни слова, що идват от поетичния рудник, остри като кинжали“ (Из посланието на Хамилтън до Алън Рамзи). В края на предговора пък има „остър като кинжал“ цитат от Фредерик Шлегел из лекциите му по история на литературата:

„Грижата за националния език е във всички времена свещена длъжност и най-важна привилегия, поверена на най-високите кръгове на едно общество. Всеки образован човек би трябвало да тури за цел на несекващите си грижи да пази езика си чист и цялостен, да го говори, доколкото възможностите му позволяват, в пълната му красота и съвършенство… Една нация, чийто език става груб и варварски несъмнено се намира на ръба на варварството и по отношение на всичко останало. Народ, който позволява неговия език да се превръща в руина, е на път да се лиши от последната половина на собствената си умствена независимост и сам свидетелствува за волята си да престане да съществува.“

Всъщност този цитат трябваше да сложа в началото на краткия си книжовен преглед на възвишената творба на Ч. Макей! Споделям с нашите съмишленици целия предговор на книгата в оригинал. („Общество за възраждане на българския език“)

Изгубени красиви слова в английския език — Увод:

[pdf-embedder url=”https://petkohinov.com/wp-content/uploads/2015/01/Lost-Beauties-of-the-English-Language-Introduction.pdf” title=”lost-beauties-of-the-english-language-introduction”]