Война!
ВОЙНА! Името е изписано на челото на не един политик.
Тези дни гледам как моят малък син расте, как се радва на буболечките в тревата, на щъркела на комина, на шарената черга на селските ливади. Той не знае за безсънните нощи на родителите му, за тревогите и тайните болки в сърцето на „мама и тате“. Господи, колко мъка и радост е, докато едно дете порасте и стане хубав, разумен мъж или красива, достойна жена! Мисля си — а не е ли и онова убито някъде в Украина дете също мой син? Не ли загиналата в Луганск жена също отгледана с толкова мъка, с толкова любов дъщеря на някои „мама и тате“? Знае ли, мисли ли въобще този, който дърпа спусъка, какво причинява някому? А още повече — знае ли този, който дърпа конците на човешките съдби иззад бюрото на високопарната си недосегаемост колко прилича на дяволски делегат в мига, когато решава да „жертвува“ нечии пораснали деца в името на адските си интереси, в името на вонящите си на човешка смърт парѝ?!
СМЪРТ. Някой друг пише това на челата на децата ни още докато те не са се нарадвали на своя мъничък свят от светлина и добро. Някой друг, който е забравил своите „мама и тате“, своето детство. Някой друг, осъдил себе си да бъде винаги друг, винаги убийствено друг и сатанински анонимен… Проклета война! Проклета човешка алчност!
5 юни 2014 г.
