Осъдени на „смърт чрез езиково задушаване“…
Трябва в езика ни да се въведат, за употреба в науката и законодателството, термините „екология на езика“ и „престъпления срещу езика“. Замърсяването на езика вреди на живота на обществото ни не по-малко от замърсяването на природата. Навремето Х. Мюнстерберг бе писал с тревога за „интелектуалния престъпен свят“ като за „заплаха над нашата епоха“:
„Пороците на престъпния свят в обществото дават лъжливо удовлетворение на човешкото желание за чувствен живот. Пороците на интелектуалния престъпен свят (underworld) дават също така фалшиво удовлетворение на човешката жажда за знание и истина.“ „В атмосферата на лъжеистинност (sham-truth) избуяват всички антисоциални инстинкти“ („Психология и обществено здравомислие“).
„Политическият хаос е свързан с развалата на езика… навярно човек може да доведе нещата до известно подобрение, започвайки откъм езика.“ Джордж Оруел
Опасенията на този забележителен психолог от началото на миналия век се оказаха небезоснователни и в областта на езика. Преди дни „прелиствах“ електронно Urban Dictionary и с покруса установих, че към смисъла на значителна част от неутралните думи вече се е прилепило като пиявица и някакво „сексуално“ значение. Почти всяка дума би могла да има „сексуален подтекст“ и то зловонно вулгарен.
По същия начин бяха обсебени редица неутрални, дори положителни думи и натоварени със семантика от подкоремната или тазовата област: смислената радост (gayety) бе покорена, обсебена бе и дъгата — библейски символ на мира с Бога и надеждата. Понякога семантичното насилие над езика, което като мазна река изплува от дълбините на „подземния интелектуален свят“ нагоре към чистите струи и езиковите плитчини, в които се къпят детските души, ме хвърля в истински ужас.
Преподавайки на детето си английски език, говорейки му за съвсем невинните неотдавна названия на животни от фермата, аз нямам сили да отпусна съмненията в душата си: дори в детските анимационни филмчета за фермата на английски език като че ли думата cock вече е изцяло изместена от rooster. Докога? — не знам. Може би докато и тя бъде оцветена от двусмислената „радост“ (gayness) на някое „потиснато“ съзнание, или опашката на rooster-а бъде разкрасена с политкоректно-разпределените цветове на дъгата. Вече едва ли някой би кръстил детето си с популярното някога име Dick. Ясно защо.
Кой ще ни върне старото качество на gay — весел, изпълнен с чиста радост?! Кой ще ни върне дъгата такава, каквато излизаше от шапката на Дарко в любимото ни някога списание „Дъга“?! Уви, за престъпления срещу националния език няма наказания. За духовни кръвопролития, за езиково убийство няма наказания. А би трябвало да има. Чрез ножа се убива тялото. Чрез извратения език — душата и ума! Всъщност това, че езикът днес е незащитен, изхвърлен на произвола на „улицата“ и предоставен на „интелектуалния подземен свят“, показва че духовните ценности са принизени до „функции“ на интелигентност от един особен тип — тоя, който проникновено и разтревожено е описал Х. Мюнстерберг в третата глава на посочената от мен по-горе книга.
