Ценности и ветрове
Без здраво вкоренени духовни ценности човек се превръща в управляемо добиче — „пусни“ му глад, „създай“ му жажда, и той ти се покорява или се срива, освен ако не е духовно възпитан, до равнище зверски инстинкти — духовната му празнота може да се изпълни лесно от всевъзможни оправдания за всякакво зверско поведение. За тези оправдания добре се грижи и съвременната почти изцяло материалистична култура: всяко обяснение тръгва от плътта и завърша с плътта — „човек е това, с което се храни“ (отнеми му „това, с което се храни“ и гледай какво става!), формулира се чрез обяснения за гени, а генетичният детерминизъм връзва ръцете на всяко духовно усилие да се „преодолее естеството“. Но аз говоря за духовни ценности именно здраво вкоренени, проникнали и до подсъзнанието на човека. Неизгладими от повей или вихър принципи.
Леко розовите, нежно-абстрактни „идеи за добро и зло“ не могат опази човека от злото, което тъй лесно се развива в него. Телевизията не може да го научи на житейска правда, на жив живот, на спокойна мъдрост, не може да му даде уравновесеност на характера. Хората, които живеят за плътта, много по-лесно се покоряват на „инстинктите за самосъхранение“ (и тук страшно много оправдания за насилие над другите хора могат да се намерят). Всъщност това го знаем всички — виждаме го и го осъждаме у другите, а го подхранваме и прикриваме у себе си. Хората, които биха жертвували живота си заради ясни нравствени ценности — това са силните не на деня, а на целия живот. Те вече са рядкост. Някои от тях наистина са фанатици. Но и тези, които не са — и тях ги наричат такива, за да има повече спокойствие „нашата съвест“. Хората, за които има ясна, безотносителна правда.
Господи, колко лесно се манипулираме от „естеството“ си!… Едно спиране на тока, на водата, на интернет, малко повече дъжд, някакво малко разместване в плътните слоеве комфорт, в които сме се свили — и усмивката изчезва от лицата ни, стопяват се „маниерите ни“, разумът ни се разпада и изригва безобразен ропот; а цивилизацията, заедно с всички плодове на „еволюцията“ ни, се разпадат като подредени в нескопосна пирамида детски кубчета… Готови ли сме наистина да се борим за правдата? Готови ли сме на саможертви заради истината — дори за някоя своя, мъничка, детска истина?…