Ден за омраза

Не намразих ли, Господи, ония, които Те мразят?
С пълна омраза ги намразих — те бяха (и) мои врагове.
Псалом 138:22-23

Ако днес не намразим греха си,
разпнал на Кръста Христа,
то кога?
Ако днес не изтръпнат от ужас
нашите пръсти — вбити до корена
гвоздеи в богочовешката плът,
то кога?
И какво възкресение вдругиден ще празнуваме
с грях неразпнат и ненамразен докрай?

В стара България думата „кръст“
е дошла от „Христос“, даже някъде
са Го пишели: „Исуса Крьстà“,
и смирените Негови последователи
се зовяли сами — кръстияне!

Без Крьстà няма Бог християнството —
а без кръста Му пак над света
властват дяволът, злото, смъртта!
За какво е на Кръста висял,
за какво е погребан бил
и е възкръснал Богочовекът?
За едните червени яйца
и за „Весели празници, комшу“ ли?

Днес е време разделно,
днес човешкият свят се разделя на две,
като мощна река, що тече
на Кръста от ляво и дясно…
Но защо ли потокът отдясно
вече станал е тъничък ручей,
а отляво речище гръмоти
все по-яростно, пенесто, кално?

Ден прискърбен е,
ала не за тъга,
днес е ден за омраза свещена —
ден за сеч в коренищата тлъсти
до последното коренче впито
във души, ненаситни на грях,
ден за плач от омраза към нашето
вкоренено
предателство
юдино.

И когато намразим докрай
разпинателя в нас на Христа —
ще възкръснем!
и всеки наш ден
ще зовем:
Да!
Възкръсна Христос!

Велики петък, 30 април 2021 г.