Две посвещения на Кр. Вакарелова
НЕЖНИ ДУШИ
През някаква таѝнствена врата
в бездомния ти дом се озовавам
под хромовата синева
на извехтяла снимка от потъналата младост…
Дори усмивката ти там е друга,
а и словата ти сега са невъзможни —
не пише никой днес така…
Намерили ги след смъртта ти
в невехнещите листи на тетрадките,
тук-там по листчета из чекмеджета
заселени от теб като светулки,
отлъчени от непосилната ти нощ…
Ти искала си времето да спреш,
да се вселиш в единствен миг красив,
нима не знаеш, че мигът дохожда винаги
когато стиховете ти чета?
Нима било е нужно да си тръгваш?
Та ние всички искаме да се възвърнем
в родителския дом на детство бяло —
а и нима не се стремим неволно
към непресъхващите извори
на уличката, грейнала в разцъфнали липи?
Един особен цвят на седемдесетте
от всеки твой стих лъха мимолетно
лъщи като изпуснатото камъче,
що детска длан бе стискала като безценно…
Защо си тръгна толкоз рано?
Аз закъснях със тридесет лета
и те намерих чак сега,
и нещо в твоето лице напомня ми
лицето на голямата ми дъщеря…
Остана ми единствена врата —
на твоята вселена нежна; и през нея
пристъпвам в страх, че ще намеря
под хромовата синева
на мойта младост извехтялата душа…
ВРЕМЕТО ДА ВЪРНЕШ
Нима не сме вървяли под ръка,
по тихата пътека под липите
като деца — тогава и сега —
на здрача в замечтаната обител?
Нима не сме се гледали през рамо
макар и от далечни градове? —
Долавял съм дъха ти и отсам
косите ти докосвал съм без вест.
Аз вярвам: съществуват светли нишки,
що свързват непосредствено душите –
не сещала ли си как двойно дишаме
из съкровени долини заскитани?
Не съществува време! — днес е вчера,
а утрото е с вечността пропито:
намирам и след хилядите ери
следите ти, във древността зарити.
26 април 2021 г.
––––––––
* Млада си отива от света Красимира, сродница по душа на незабравимата Петя Дубарова — обаче е забравена. Като чета стиховете ѝ, открити трийсет години по-късно, аз я обиквам непонятно и знам, че сме били заедно в едно забравимо, но незаличимо от вселената на сърцата ни време… Трудно е да се изрази с думи — затова опитах със стих!
