Грозното момиче
От нежност, събирана толкова зими
омекна самата ѝ същност;
и никакви рани – същински и мними,
покоя ѝ в плач не превръщат.
Тя грозна е, знае! — Но цяла е вече
душата ѝ в слънчеви дебри
закътана ласкаво. Кротка обреченост
лицето ѝ светло посребря.
Как никой не вижда как може да люби
момиче със сласт непоглеждано!
Как всички са слепи, че толкова чудна
е грозното скрила одежда!
Добре, че сърцето не пита очите
кому да дари обичта си —
сърцето познава ума на душите
и там лицезре красотата!
2019-2021
