Секспросвета и власт
Секспросветата — в днешния ѝ вид! — е едно от сигурните средства за унищожаване на националната държавност и на държавата въобще. Онова, което днес наричат „сексуална просвета“ е школа по нравствена развала: първото послание на тази лъженаука е, че половият живот и нравствеността са отделни сфери. Това, на ранен етап. На късен – че те са несъвместими. Защото в днешния си вид сескпросветата е „научна“ апология на порнографията.
Преди удоволствието бе част от половия живот на съпруга и съпругата (съчетани в законен брак). Сега задръжките са „вредни за психологията“, сега „всичко е позволено“ и от „любов“ никой няма право да „осъжда“, т.е. да произнася отрицателно, критично съждение върху „любовта“, колкото и обосновано и далновидно да е това съждение.
Какви са последиците за обществото от това?
Първата и най-съдбовната – кредитът на доверието рухва. Човек, който не може да бъде верен на съпруг или съпруга, е раздвоен (разтроен и размножествен) човек. Душевните му сили намаляват съответно на „множествеността“ му. Всички холивудски фалшивки за развратни герои, са безсмислие. Но за холивуд историята е канава, обвивка за безсмислени измислици. Един от най-великите пълководци Суворов е бил дълбоко целомъдрен човек. Фьодор Ушаков също. В историята има много примери за това как целомъдрието на една нация, верността на отделните ѝ членове помежду им, е давала герои и на волята, и на мисълта. Древните китайци са разбирали това много добре, затова конфуцианската държавност се гради върху семейната вярност. За християнските народи няма защо да говорим — нашият спомен (за тези, които не страдат от историческа и културна амнезия) от целомъдрието на нашия народ е пресен — вероятно нашето поколение все още помни нравите на родените преди 1940-те простодушни селски люде.
Развратеният народ е обречен, защото той не може да бъде верен нито на себе си, нито на държавата си. Това важи в ОГРОМНА степен за водителите на народа. Човек, който няма власт над половите си прищевки, не заслужава власт над семейството си, камо ли над цял един народ. Правото на власт над другите се гласува на основание доказана власт над себе си и успехът да победиш злото в обществото се гарантира от победеното лично зло. Когато обаче разнебитен нравствено народ започне да си избира водители по свой образ и подобие, държавата е обречена.
Верните помежду си нямат нужда от „наставници на полова любов“. Верността пази по-добре и от най-скъпия презерватив. Целостта на ума — и от най-язвителния цинизъм. Мнозина обаче не о-съзна-ват това — съзнанието се променя именно чрез образованието.
Съпротивата на народа срещу тъй наречената секспросвета в сегашния ѝ вид — нямаща почти нищо общо с верността към семейството и един-единствен любим (любима) — е някакъв дълбок остатък от предишната ни християнска култура; дълбоко в себе си ние усещаме, че секспросветата е също такова оръжие за масово поражение, каквото е атомната бомба. Дори по-страшно. Защото вредата от бомбата се вижда мигновено, дори предварително. А колцина виждат предварително накъде ни води „културата“ на всепозволеността и безволието на разврата? Развратителите със сигурност го виждат. Те добре владеят езика на подигравката, хумора на безсмислието и ехидността на приписваното на себе си умствено превъзходство. Те от векове внушават на „развитите общества“ стерилизиращата митология на модерността именно в областта на човекознанието — прогресът на машините е несъмнен, но в човешката област става именно обратното и то бива наричано прогрес по интелектуална прищявка и самоохота. Там се корени и залезът на хуманитарните науки. Човешката природа няма нужда от нововъведения, а от напомняне чрез дълбоко и честно познание на древността (и особено на края на „сексуално развитите общества“).
Човекознанието не е област, в която „еволюцията“ гарантира по-добро качество на следващото поколение еволюиращи. Ако съдим по верността и добродетелите — по-скоро е обратното.
И тъй, ето ви лакмус за разпознаване на зла умисъл: всичко, което намалява у човека способността му за вярност в любовта, не може да води към добро. Верността към семейството е минимумът, дълбоката основа, върху която се гради всяка преуспяваща нация. Разклати ли се семейството — един мъж и една жена, раждащи деца и възпитаващи ги във вярност и добродетели — разклаща се обществото, разклаща се държавата, разклаща се вселената. И идва на власт тиранията. Не знам защо свободата винаги ходи по острието именно на човешката нравственост — дали защото най-силната съблазън говори на оруелски език, наричайки войната — мир, а робството — свобода?
П. П. За тези, които все още се съмняват, че напълно ненаучната теория на джендъра е вече внедрена в т. нар. „сексуално образование“ (a.k.a ‘sex education’), предоставям избрани страници (72 общо) от разбитата по класове „образователна програма“ от детската градина до 12 клас на средното училище, одобрена за „училищна употреба“ в повечето ам. щати:
