Душа под снега

Стихове от една необичайна година

ДУША ПОД СНЕГА

ПЕСЕН ПЪРВА

Виелице,
завий, фучи, засипвай,
света безумен
в бяло погреби,
косите на душата ми сиротна
с надгробна нежност
ослани!
Като невяста, сведена без свяст
над покосен любим,
коси над мене, сестро,
разпилей!
И бавно ме затрупай във забрава
и повече над мен
не пей!
О сняг, валѝ!
Да спя… да спя жадувам,
полегнал като облак в пустошта,
где нивга не е крак човешки
стъпвал,
где е ненужна
песента…
и да не зная, че ще дойде пролет,
за да остана
в пълна самота,
защото под снега не е неволя
на тихата душа
сиротността…

ПЕСЕН ВТОРА

Приятели, най-сетне заваля!
Дъжд хладен керемидите облива,
трепери есента омайно сива
и ни врабец, ни врана – по полята…
От неподкупни сбирана порои
водата тъмна всичката боя
отми от небесата и обля
с унили багри земните усои.
Не спирай, бурьо, лей се дъжд! Ела
и размекни душите ни до киша –
да спрем тоз бяг;
да седнем…
да подишаме…
Приятели!
Най-сетне
заваля!

25 ноември 2019 г.

МИЛУВКА

Страхът болезнено разчупва
на земните надежди
мъртвата черупка,
и изпод струпеите,
от неволята изстъргани
отново детската ни кожа се показва
чувствителна и плаха…
И пак милувката на Бога сещаме
и допирът ни плаши
и ни умилява.

20 март 2020 г.

Цялата стихосбирка можете да закупите оттук: (Ако имате затруднения със свалянето на файловете, моля, пишете ми на petkohinov@gmail.com!)