Почти по „Дао дъ дзин“

Изобилието на информация доведе до изобилие от дезинформация. Последното – до недоверие към информацията.
Тези, които първи започват да пищят: „Пропаганда!“ „Хибридна война!“ най-вероятно с това извършват пропаганда и „хибридна война“ – от пропаганда се боят най-вече пропагандаторите.
Тези, които искат да донесат на обществото ни „подкрепа“, „високи стандарти“ и „сигурност“, са склонни най-вече да ни мотивират, като критикуват липсата на подкрепа, високи стандарти и сигурност в обществото ни. Те се нуждаят от фактор, който да създаде условия за такава критика.
Борбата срещу „домашното насилие“ има по-голяма нужда не от средства, а от „домашно насилие“ – без него средствата нямат оборот.
Истината няма нужда от пропаганда. Затова от нея се боят най-много.
Съдилищата са вече везни, върху които не Темида слага тежест.
Възможността да общуваме, без да се виждаме, доведе до небивала социална изолация.
„Отвореното общество“ затвори хората.
Безграничността изрови томахавката на нуждата от граници.
В „земния рай“ се влиза чрез земен ад. Към земния ад се движим, омагьосани от мечтата за земен рай.
Образованието е омразование – едноукият на сто неуки слепци е достатъчен.
Сложнотата е простотия. Простотата – недостъпна.
Възможностите са безгранични, но теоретични.
Объркването е величествено, защото не режат клона, върху който седим – пресушават корените.
Оптимизмът е оптимистичен, защото… мирът е война.
Из книгата ми „2020: Записки от една необичайна година“
Книгата можете да закупите оттук (PDF, epub, mobi).