Дайю погребва цветчетата
Плачевна песен на Лин Дайю при погребението на цветчетата, «Сън в алени покои», глава 27-ма. Превод на български език, П. Т. Х.
| 花謝花飛飛滿天，紅消香斷有誰憐？
遊絲軟系飄春榭， 落絮輕沾撲繡簾。 閨中女兒惜春暮， 愁緒滿懷無著處。 手把花鋤出繡簾， 忍踏落花來複去？ 柳絲榆莢自芳菲， 不管桃飄與李飛。 桃李明年能再發， 明天閨中知有誰？ 三月香巢初壘成， 梁間燕子太無情！ 明年花發雖可啄， 卻不道人去梁空巢已傾。 一年三百六十日， 風刀霜劍嚴相逼。 明媚鮮妍能幾時， 一朝飄泊難尋覓。 花開易見落難尋， 階前愁殺葬花人。 獨把花鋤偷灑淚， 灑上空枝見血痕。 杜鵑無語正黃昏， 荷鋤歸去掩重門。 青燈照壁人初睡， 冷雨敲窗被未溫。 怪儂底事倍傷神？ 半為憐春半惱春： 憐春忽至惱忽去， 至又無言去不聞。 昨宵庭外悲歌發， 知是花魂與鳥魂？ 花魂鳥魂總難留， 鳥自無言花自羞。 願儂此日生雙翼， 隨花飛到天盡頭。 天盡頭，何處有香丘？ 未若錦囊收豔骨， 一抔淨土掩風流。 質本潔來還潔去， 不教汙淖陷渠溝。 爾今死去儂收葬， 未卜儂身何日喪？ 儂今葬花人笑痴， 他年葬儂知是誰？ 試看春殘花漸落， 便是紅顏老死時。 一朝春盡紅顏老， 花落人亡兩不知！ |
Цветчетата капят, нагоре политат и застилат небето летейки, румянецът гасне, ухания секват но някой едва ли жалее ги! Из въздуха пухчета върбови хвъркат Пролетта отминава, девойка тъгува А после, с мотичка цветарска в ръката, Върбoвите вейки, шушулките брястови Напролет ще цъфнат и благоухаят На третия месец гнездата изплетени Щом нацъфтят догодина цветята, Във всяка година дните са само Тая пленително светла омая Тия живи цветчета очите ни радват, Тя сиротно копае с мотичката лека Кукувицата млъкна и вече не пее Изумруден светилник стените огрява, Но каква ли неволя в духа ми че внезапно пристига жалея Снощи късно оттатък стената на двора Но душите на птиците и на цветята Две криле ей-сега да ми пораснат Но накрай небесата Най-добре да сбера във торба от коприна В чистота на света се родиха — Днес умирате вие — но имате мен Днес погребвам цветята и се смеят мнозина Пак поглеждам навън пролетта как умира Пролетта ще издъхне някоя сутрин, |
Превод от класически китайски език: Петко Т. Хинов
